И работникът виновен, ако лъже за трудовия договор

Работодателят и работникът, които лъжат контролните органи за сключен трудов договор, ще носят солидарна отговорност пред държавата. Това предвижат промените в Кодекса на труда, които парламентът прие на първо четене.

Глобата за работодател, който наема служител на 4-часов трудов договор, а всъщност служителят му работи 8 часа, ще бъде от 1500 лв. до 15 000 лв. Работникът от своя страна също ще бъде наказван. Той ще плаща трикратния размер на осигурителните вноски за социалното и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен договор за съответната професия.

Критики към закона имаха депутати от „Коалиция за България” и „Атака”. Според Драгомир Стойнев от левицата Конституционният съд трябва да тълкува предложенията за промени, защото те са противоконституционни.

Павел Шопов от „Атака” застана на страната на левицата, като обясни, че за първи път в трудовото законодателство се вменява вина на работника.

„Това говори за провал на правителството за търсенето на пари в сферата на общественото осигуряване”, посочи той.

Светлана Ангелова от ГЕРБ обясни, че парите, които ще се вземат от самия работник, ще отидат за негово добро.

„Тази мярка има дисциплиниращ характер.  Когато стане време за пенсия, да не се чуди откъде да търси осигурителен стаж”, каза тя.

Социалният министър Тотю Младенов, който беше в залата по време на дебатите, защити предлаганите промени и обясни, че държавата ще бъде абсолютно непримирима към всички, които са в сивата икономика.

„Когато инспекторът по труда установи, че работник работи повече от 4 часа, а договорът е за 4 часа, ще се променя автоматично договорът на 8-часов. Защото това е масова практика”, коментира министърът.

Според Тотю Младенов работникът и работодателят имат еднакви права по трудовото законодателство.

„И работникът има задължения и той също трябва да споделя тази вина, макар и с по-малка глоба”, категоричен е министърът.

Другата критика към проектозакона дойде от Румен Петков. Според него Българската търговско-промишлена палата се дискриминира, като съзнателно се изважда от тристранния диалог между държавата, работодателите и синдикатите.

„Вкарвате един критерий, насочен целево срещу БТПП. С него вие казвате, че тази организация е нежелана в диалога”, посочи той. Според Петков по този начин държавата казва на чуждите инвеститори, които членуват в БТПП, че нямат право да участват в диалога с правителството.

„Айде, вън от България”, отбеляза Петков.

Според депутата от левицата текстът в Кодекса на труда е писан, за да обслужи определени интереси и да смачка една организация.

Социалният министър му отвърна, че никой не иска да елиминира БТПП, защото това е една от най-старите организации. Но направи уточнението, че те не участват в социалния диалог.