КФН иска повече защита на осигурените в пенсионни фондове

Комисията за финансов надзор (КФН) ще предложи законови промени, които да създадат по-голяма защита на осигурените българи в пенсионни фондове, управляващи активи за над 4 млрд. лв.

Това трябва да стане, като се ограничат възможностите на фондовете да инвестират в свързани с тях компании, намаление на таксите им, увеличение на активите, в които може да влагат, но и чрез създаване на по-високи критерии за тяхното качество. Мерките трябва да намалят рисковете за фондовете, в които всеки месец постъпват осигуровките на милиони работещи българи.

Това съобщиха за "Дневник" от Комисията за финансов надзор (КФН). Мерките, които предвижда промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО), ще се обсъдят с бранша, а след това трябва да минат през правителството и парламента. От комисията обясниха, че отражението на финансовата криза е показало необходимостта от по-голямо внимание за рисковете, при които се инвестират парите на осигурените.

Според заместник-председателя на надзора Ангел Джалъзов за по-голяма сигурност в кодекса трябва да се заложат и качествени изисквания към инвестициите на фондовете. Проверка на "Дневник" показа, че представителите на сектора приемат някои предложения, но други им звучат противоречиво.

Ограничаване на инвестициите в свързани компании

Това е може би едно от най-съществените и смели предложения на надзора, като идеята е то да се постигне, като се разшири понятието за свързаност. В момента кодексът забранява инвестирането в свързани лица, но чрез различни схеми това се заобикаля. Така някои пенсионни фондове инвестират в близки до тях дружества, без реално да нарушават закона, тъй като връзката между компаниите е индиректна.

Това, освен че с парите на осигурените се финансират близки бизнеси, носи и много допълнителни рискове. "Инвестирането в акции и облигации на свързани компании е може би най-голямата заплаха пред стабилността на пенсионната система заради конфликта на интереси между мениджърите на фонда, от една страна, и осигурените лица, от друга", коментира Владислав Панев, председател на съвета на директорите на "Статус капитал"Интересът на управляващите е да продадат ценни книжа на колкото се може по-висока цена без значение от това дали сделката ще има позитивен ефект за бъдещите пенсионери. В същото време концентрирането на портфейла на пенсионните фондове в компании от една икономическа група може да създаде опасност от рязка обезценка на стойността на пенсионния фонд при финансови сътресения в тази група.

Подобна практика създава опасения от "източване" на личните партиди на осигурените. Затова и смятам, че затварянето на вратата за инвестиции в свързани компании трябва да е приоритет на Ангел Джалъзов и мога само да адмирирам комисията, ако работи активно в тази посока."

Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК "Доверие", напълно подкрепя налагане на нови ограничения. "В момента има фондове, инвестиращи в свързани компании, и това за никого не е тайна. Проблемът е, че дефиницията за това в кодекса не го разрешава, но много лесно се заобикаля", заяви тя.

Ограничаването на инвестициите в свързани компании би засегнало в най-голяма степен фондовете на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", които се контролират от "Химимпорт" и близки до него фирми. Класация на "Капитал" за компаниите с най-големи инвестиции на пенсионни фондове за 2010 г. показа например, че на второ място по вложения след "Софарма" е сравнително младата компания "Велграф асет мениджмънт", а на четвърто - "Инвестиционна компания Галата".

Двете дружества също се контролират от компании, близки до "Химимпорт". Фондовете на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" държат по над 20% в тях. Общо пък инвестициите им в акции и облигации на свързани компании надминават 45% от активите им, показа класацията на седмичника.

Изпълнителният директор на ПОК "Съгласие" Милен Марков не пожела да коментира темата и каза единствено, че те спазват правилата и ако се променят, ще се съобразят с тях.
През последните години регулаторът е налагал санкции на пенсионни компании, включително и на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", за инвестиране в свързани лица с между 20 и 30 хил. лв. Размерът на тези санкции обаче е нормативно ограничен.

Инвестиции в близки компании имат и от "Алианц България" - само универсалният му фонд е вложил 4 млн. лв. в акции на "Индустриален холдинг България". Един от акционерите на холдинга - "Буллс" АД, е собственост на Димитър Желев, който участва в управлението на пенсионната компания. Съпругата на Желев - Данета, пък е изпълнителен директор на холдинга.

Намаляване на инвестиционните такси

От надзора отново ще обсъждат и намаляване на инвестиционната такса на фондовете. В момента тя е 1% годишно върху активите. По думите на Ангел Джалъзов се обмисля дали тя да не се обвърже само с положителна доходност, както е при доброволните схеми, или да се заложи постепенно й редуциране – от 0.8% на 0.6% за две години. По изчисления на КФН тази такса е най-високия разход за осигурените - например за 40 години тя намалява средствата по личните сметки с 15%.

Даниела Петкова и Милен Марков не подкрепят намаляване на този разход – според Петкова много по-добре е да се намали таксата за управление, която е 5% върху всяка постъпваща вноска. За "Доверие" тя каза, че биха намалили точно нея досега, но след като от КФН няколко години настояват да се редуцира инвестиционната, запазват и двете на сегашното ниво. Според Марков трябва да се уреди как ще се изплащат пенсии на осигурените в задължителните фондове и чак след това може да се направи сметка как и с колко да се намалят таксите.

По-високо качество и обхват на активите

Идеята на финансовия регулатор е да се създадат и по-сериозни критерии за качеството на акциите, в които се инвестира, като например ликвидност и рейтинг. Освен това има идея и за увеличаване на кръга от активи, в които да може да се инвестира.

Според Даниела Петкова залагането на качествени критерии трябва да се съобрази и с българския пазар, където ликвидността е доста ниска, а почти няма публична компания, поддържаща рейтинг. "Много добре е като мярка, за да се ограничава рискът. Но трябва да се съобразят с Българската фондова борса, за да не ни изгонят насила оттук", коментира Петкова.

Тя обясни, че вече имат притеснения и с банките по този повод – заради намаления рейтинг на няколко гръцки банки се очаква той да падне и за техните поделения в България. Това в много случаи ще означава, че фондовете трябва да изтеглят парите си, защото те са задължени да поддържат депозити само в банки с рейтинг поне ВВ или аналогичен.

Милен Марков смята, че критерий за минимална ликвидност на акциите трябва да има. Той обаче коментира, че е спорно дали е добре да се въвежда и такъв за рейтинг и трябва добре да се обсъди кой ще го присъжда и на кои агенции ще се признава. И Марков, и Петкова подкрепиха идеята на надзора да се разшири броят на инструментите, в които могат да инвестират.

Петкова даде за пример чужди пенсионни схеми, които могат да купуват стоки и други активи, забранени в момента за българските. "Не ми се иска да изчислявам пропуснатата полза от такива вложения за последната година", каза тя. Представителите на пенсионните компании са на мнение, че разширяване на възможностите за инвестиции ще намали риска им, защото ще може да се влага в по-разнообразни инструменти, чиито цени се повишават и понижават по различно време.