Православните християни честват Лазаровден. Празникът е винаги в предпоследната събота преди Великден и е посветен на Свети Лазар.
Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Празникът припомня възкресението на Лазар - брат на Марта и Мария, жител на Витания, близо до Ерусалим.
Исус Христос го извежда от гроба и го възвръща към живот на четвъртия ден след неговото погребение, в знак на благодарност за проявеното гостоприемство.
Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на Китон (о-в Кипър).
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Цветница. Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница.
Според българската народна традиция Лазаровден или "Лазарица" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.