Обсадената крепост Европа

"Чудя се дали има смисъл да оставаме в ЕС. По-добре да сме сами, отколкото в лоша компания." "Италия нарушава духа на Шенген. Ако продължава, не само Франция, Германия и Австрия ще възстановят границите, но и други по-далечни държави. Тогава ще загубим това, което сме постигнали с Шенген." Двете гневни и тежки реплики - съответно на италианския вътрешен министър Роберто Марони и на германския му колега Ханс-Петер Фридрих - са показателни за температурата на споровете в ЕС, предизвикани от прииждащите имигранти от Северна Африка.

Поне за момента никой не очаква Италия обидено да напусне ЕС или пък съседите й да я изолират с граничен кордон. Но е ясно, че лодките с пришълци предизвикаха морска болест в Брюксел. И след като дълговите драми по южната периферия разтърсиха еврото, сега от същата посока идва заплаха за друг важен европейски проект - свободната от граничен контрол шенгенска зона. "Европа се намира в сложна ситуация, в която трябва да се справи с финансовите си проблеми, а сега може да бъде разядена от противоречията около политиката си към бежанците", предупреждава пред "Капитал" проф. Клаус Баде, председател на Експертния съвет на германските фондации за интеграция и миграция.

Така арабските революции и отприщената от тях човешка вълна взеха една съпътстваща жертва - хармонията в ЕС. Напливът от Северна Африка заплашва да удави и без това крехкото европейско единство и оголи липсата на общ подход към бежанците и имигрантите. Както еврото, така и Шенген се крепят на една ключова съставка - доверието. Скандалите между Италия, от една страна и Франция, Германия и северния фронт на ЕС, от друга, показаха, че точно то в момента силно липсва. Което не е добре нито за държавите, които вече са в Шенген, нито за тези като България, които искат да влязат там.

Имигранти пред портите

"Европа реагира в момента малко истерично. На фона на цялото население наЕС няколко хиляди бежанци далече не са толкова страшни", коментира пред "Капитал" проф. Екарт Щтратеншуле, ръководител на Европейската академия в Берлин. И действително пристигналите в Италия от началото на арабската пролет близо 25 хиляди души (предимно от Тунис) съвсем не са "човешкото цунами" и преселението с "библейски размери", за което говорят в Рим. И не оправдават развихрилата се буря от високооктанови реплики.

В нея от италианска страна освен министър Марони се включиха и негови съпартийци от антиимигрантската "Северна лига"Ако Хитлер беше жив днес, щеше да организира германското нападение над света с лодки, така че никой да не може да ги отблъсне с оръжие по хуманитарни причини."

Лошият вкус и мелодрамата настрана, Италия има истински проблем. Тя и останалите пет държави от ЕС, които имат бряг на Средиземно море, са с лошата географска съдба да се намират близо до страните, от които извират непрекъснати потоци нелегални имигранти, а напоследък - вълни от бягащи от революциите и войната в Либия бежанци. Тези хора всъщност не идват в Италия, нито в Гърция - те идват в Европа. Повечето от тунизийците например искат да отидат при свои роднини и приятели във Франция. "В един глобализиран свят не можеш да приемаш свободно капитали и идеи, да бомбардираш една страна, за да е свободна, но да не приемаш хората й", казва пред "Капитал" проф. Ана Триандафилиду, експерт по въпросите на имиграцията от European University Institute във Флоренция.

На среща на вътрешните министри от ЕС в Люксембург в началото на седмицата Италия, подкрепена от Малта (която също пое поток от 800 души от Северна Африка), поиска Брюксел да активизира специална директива, приета след войната в Косово, която автоматично гарантира на бегълците от конфликт временен статут на бежанци и им позволява да се движат в целия съюз. С аргумента, че условие за прилагането на извънредното правило е масов наплив, какъвто за момента няма, желанието на Италия беше отхвърлено и това провокира заплахите за напускане на ЕС.

Шенгенски пинг-понг 

Действително при население от 60 млн. души е трудно да се приеме, че страната не може да поеме 25 хил. пришълци. Същевременно повечето европейски правителства смятат, че мнозинството от хората, пристигащи в Италия, са икономически имигранти, търсещи работа на Стария континент, а не бежанци, нуждаещи се от международна защита. "Трябва да правим разлика между Тунис и Либия", смята германският евродепутат Елмар Брок. "Тунизийците в Италия са икономически имигранти. Това са млади хора, които нямат хуманитарни нужди. Няма съществена причина, поради която те да получават шенгенска виза. Те трябва да бъдат върнати възможно най-скоро обратно в страната, от която идват. В случая с Либия трябва да се види как се развива вълната на бежанците", каза Брок пред "Капитал".

Освен това Рим си навлече гнева на Франция, Германия и останалите, след като миналата седмица започна да издава временни разрешителни на пристигналите африканци, които им позволяват да пътуват свободно в Шенген. В отговор Франция (накъдето се запътиха повечето от притежателите на издадените документи) въведе проверки по границите си и върна близо 2000 души обратно в Италия. "Париж и Рим са във война", обяви италианската преса. На страната на Франция се включиха и други държави, които заплашиха да възстановят границите. Решението на Рим беше прието като пускане на троянски кон в Шенген, а Гюнтер Крингс, висша фигура от партията на германския канцлер Ангела Меркел, обвини Рим пред таблоида Bild, че използва "методи за изнудване... които обикновено асоциираме с мафията". "Има подозрение, че Италия иска да отмести вниманието от собствените си проблеми около Берлускони, като го насочи към бежанците", смята проф. Клаус Баде.

Последната европейска криза

Италианската имиграционна политика наистина е пълен провал. Доскоро тя се крепеше на близките отношения между Берлускони и либийския лидер Муамар Кадафи и скрепеното с 50 млн. евро споразумение за съвместно справяне с африканските пришълци към бреговете на Ботуша. Провал е и Гърция - другата популярна входна врата на нелегални имигранти към ЕС. Но кризите в двете средиземноморски държави са проблем на Европа, особено на фона на арабските революции.

"Европа трябва да се обедини около обща политика, а не да се оставя да бъде разделена от собствения си егоизъм", смята проф. Клаус Баде. Според него дългосрочното решение е ЕС да има обща концепция и да пребори причините, които водят до бежански вълни. "Това може да е нов план "Маршал" за Северна Африка. Той ще позволи на пришълците да идват тук, да работят, да изкарват пари и да се квалифицират и след това да се завръщат обратно в страните си. Това струва пари, но би работило повече, отколкото да се води просто война срещу бежанците", смята председателят на Експертния съвет на германските фондации за интеграция и миграция.

Същата рецепта препоръчва и проф. Екарт Щтратеншуле. "В крайна сметка имаме само две възможности. Едната е да се затворим, да построим стена около себе се и да се изолираме. Другата е да помогнем, така че условията за живот да се подобрят в страните, които раждат бежанци", казва ръководителят на Европейската академия в Берлин.

Лошата новина е, че ЕС не изглежда готов за разумни и общи действия. "Там решенията се взимат, когато се опре гърбът в стената, защото иначе всяка държава се опитва да се предпази от последствията. А в момента ножът далеч не е стигнал до кокала", каза за "Капитал" Деметриос Пападеметриу, президент на Института по миграционна политика във Вашингтон (интервюто с него можете да прочетете тук). И за съжаление с влизането на Никола Саркози и Ангела Меркел в предизборен режим и със засилването на антиимиграционната реторика в много държави в ЕС последната европейска криза вероятно първо ще се задълбочи, преди да се разреши.