Организирани престъпни групи може да се възползват от евентуалното влизане на България и Румъния в Шенгенската зона, сочи доклад за състоянието на организираната престъпност, публикуван от Европол.
В доклада за 2011 г. се посочва, че организираната престъпност се променя и започва да използва все по разнообразни методи. Групировките стават все по мобилни и действат в повече сектори, а интернет се превръща в ключов инструмент на организираната престъпна дейност.
Съществуват по-силни от всякога нива на сътрудничество между различните криминални групи, отвъд националните, етнически и бизнес различия, се посочва в доклада.
Нараства ролята на българските престъпни групировки в производството на амфетамин за Близкия Изток, се посочва в доклада. Производствени бази се появяват и в Западните Балкани, Кавказ и Близкия изток, включително Турция и Ливан, се посочва в доклада.
Наркотрафикът в Югоизточна Европа се е увеличил през последните години и балканските канали за трафик са станали по-разнообразни – пратките с хероин пресичат Адриатическо море, Гърция и продължават през България и Румъния към Централна Европа. Албания, Македония и Косово са важни логистични центрове за складиране и препакетиране на дрогата.
Формира се „Балканска ос” за трафик към Европейския съюз, част от която са Западните Балкани и Югоизточна Европа.
Престъпни групи могат да се възползват от влизането на България в Шенген
Нови транзитни центрове се формират в страни като Унгария, където се вливат няколко балкански и черноморски канали. Албански, турски и групи от бившия СССР търсят възможности за разширяване на интересите си в ЕС и могат да използват присъединяването на България и Румъния към Шенген, както и перспективите за падане на визите за някои страни от Западните Балкани, Украйна и Молдова, се посочва в доклада.
Влизането на България и Румъния в Шенгенската зона може да доведе до повишаване на незаконния трафик през двете страни и да измести потоците нелегални имигранти от Турско-гръцката граница. Това означава, че страните членки от Югоизточна Европа може да се нуждаят от допълнителна оперативна помощ, е заключението на Европол.
Турските каналджии ще използват възможностите за трафик на имигранти към ЕС през Черно море и чрез процъфтяващата турска диаспора в България, се посочва в доклада.
Посочва се, че предвид числеността на ромските общности в България и Румъния, влизането на двете страни в Шенген може да доведе до допълнително увеличаване на трафика на хора от ромски престъпни банди.
Най-активни в трафика на хора са нигерийски, румънски, албански, руски, китайски, унгарски, български и турски групировки. „Българските и румънските (предимно от ромския етнос), нигерийските и китайските групи са може би най-голямата заплаха за обществото като цяло“, пише в доклада.
България – транзитна точка за кокаин от Латинска Америка
Все по-голямо количество кокаин от Латинска Америка влиза в ЕС през пристанищата в Адриатическо и Черно море.
България се е превърнала в транзитен център за морски пратки от Латинска Америка. Кокаинът, предназначен за италиански престъпни групи, минава през Западна Африка, Турция и по балканските маршрути.
Черноморските пристанища Одеса, Констанца и Варна са сред транзитните или входни точки за кокаина от Латинска Америка, а Молдова е важен център за съхраняване и по-нататъшното му разпределение.
Либерализацията на търговията в региона и присъствието на вече установени международни престъпни мрежи са улеснили разширяването. В доклада се посочва, че групировки от Западните Балкани, са изградили свои бази в Латинска Америка, „увеличавайки печалбите си, набавяйки кокаина директно от производителя“.
Приемаме еврото – нарастват валутните фалшификации
Бъдещото приемане на единната европейска валута в България, Румъния и Литва може да доведе до увеличаване на производството и разпространението на фалшиви евро в тези страни, отчита Европол.
Италия, България и Колумбия са сред най-активните страни при производството на фалшива валута. Българските престъпни групи са замесени в производството на фалшиви евро.
Европол отбелязва, че производството на фалшивата валута вече излиза извън нелегалните цехове. Вероятно в резултат на световната икономическа криза, собственици и работници в легални печатници, се включват все по-често в тази незаконна дейност.
Българските фалшиви банкноти са от изключително високо качество. Мрежата за разпространението им обаче не е особено голяма, се казва още в доклада. Българските фалшификатори контактуват предимно с други българи, литовци, турци, румънци и албанци за разпространение на банкнотите.
В доклада на Европол се отбелязва още, че властите в България съобщават за увеличаване на измамите с банкови карти. Действащи лица са престъпни групи, познати досега с участието си в обири, кражби на автомобили, трафик на наркотици и разпространение на фалшива валута, привлечени от по-ниските санкции и усещането за по-малък риск.