Борисов: Членството в "Евро плюс" не ни задължава с вноски, няма да вдигаме и данък печалба

България няма да прави вноски в Европейския механизъм за стабилност, наричан още "Пактът евро плюс", докато не влезе в еврозоната. Членството в пакта няма да доведе до повишаване на корпоративния данък, нито ще ограничи растежа на доходите. Страната ни обаче не е обвързала присъединяването си към него с условието да бъде приета в т. нар. чакалня за еврозоната - валутния механизъм ЕRМ2, за каквото настоява парламентарната опозиция. 

Това стана известно от обръщението на премиера Бойко Борисов към депутатите по повод ангажиментите на страната, поети с присъединяването към пакта.

Дори и след влизането в еврозоната вноската на България ще бъде по-малка в продължение на 12 години, защото брутният вътрешен продукт на човек в страната е под 75% от средния в ЕС, каза Борисов.   Той изчисли, че за първите 12 години след влизане в общоевропейския валутен съюз държавата ще внесе общо 300 млн. евро.

Премиерът увери, че пактът не задължава страните да се отказват от индексиране на доходите, а  окончателният текст позволява държавите да прилагат собствена политика по този въпрос. Не се забранява и заплатите да растат по-бързо от нарастването на производителността. "Още години възнагражденията ще трябва да растат по-бързо от нарастването на производителността", каза Борисов пред депутатите. По думите му "само значително и продължително нарастване на доходите над производителността може да подкопае стабилността".

Борисов изтъкна, че дефицитът по текущата сметка вече не е толкова висок, колкото в предкризисните години и дори се очаква допълнително да се понижи спрямо 2010 г. Затова България не е заплашена от санкции и по критерия "дефицит по текущата сметка", отчете министър-председателят.

По думите му повишението на пенсионната възраст също няма да е задължително, Ако обаче пенсионерите са твърде много,  правителството ще се принуди да повиши пенсионната възраст дори и без страната да участва в пакта "Евро плюс".

Преките данъци ще останат прерогатив на отделните държави и общата консолидирана данъчна основа за корпоративния данък ще се прилага избирателно от фирмите. Премиерът увери, че няма да бъде повишен и 10-процентният данък печалба. "Затова съм убеден в правилността на решението ни за включване в пакта, срещу което имаше съпротива от отделни министри, но в крайна сметка то беше взето с консенсус", каза той.

Лидерът на ДСБ Иван Костов подстави два въпроса - дали България е получила уверение за приемане в механизма ЕRМ 2, т. нар. чакалня на еврозоната или за пореден път е направила жест без той да получи съответния отговор. Вторият му въпрос беше дали ще се промени начинът за пресмятане на корпоративния данък, въведен през 90-те. "Ние ще подкрепим пакта "Евро плюс", само ако България има сигурност за влизане в ЕRМ 2, тъй като с провеждане на целенасочена политика  ще можем да покрием Маастрихските критерии и да влезем в еврозоната с всички произтичащи от това предимства", каза Костов.

Бившият финансов министър, а сега депутат от БСП, Пламен Орешарски изказа притеснение, че пактът ще работи в полза на големите икономики на старите страни членки, а не за новоприсъединилите се малки държави като България. "Механизмът за обща данъчна основа може да изиграе негативно влияние върху новите страни - членки и заплашва да забави растежа, да причини загуба на заетост и преки чуждестранни инвестиции"Може да се принудим да повишим корпоративния данък или пък други данъци в опит да го запазим нисък."

Според Орешарски вноските в механизма за стабилност също не са справедливо замислени и има риск държави като България и Естония да внесат значително по-големи суми като процент от БВП спрямо по-големи и по-богати държави.

Депутатът от ДПС Алиосман Имамов също попита дали България има гаранции за влизане в ЕRМ 2, защото "именно тази стъпка зависи от политическата воля на страните от еврозоната, от Европейската комисия и от Европейската централна банка, а самото влизане в еврозоната зависи от критериите, които ние трябва да покриваме". 

Министърът на финансите Симеон Дянков отговори, че България не е поставяла допускането до механизма ЕРМ 2 като условие за присъединяване към пакта.  "Редно е първо ние да си свършим работата и след това политическото решение ще дойде", каза той. Поясни, че пред 2009 г. при първите си срещи с финансовите министри на страните от еврозоната, с представители на ЕЦБ и Еврокомисията е получил ясно послание, че те имат доверие на правителството на ГЕРБ и дисциплината, която спазва, но са нужни гаранции, че същата дисциплина ще се спазва и от следващите правителства. "За ЕRМ 2 трябва да се свърши още малко работа, за да се вярва и на следващите правителства. Предложихме пакта за финансова стабилност и след неговото приемане включително и чрез промяна в констиуцията, ще имам всички основания да отида в Европейската комисия и да поискам покана за ЕRМ 2", каза Дянков.

Финансовият министър обясни, че България се е съпротивлявала срещу всички промени на данъчната политика и по наше настояване се се стигнало до редакция, в която преките данъци си остават прерогатив на отделните държави. По въпроса за вноските в механизма Дянков също изтъкна че такива България ще плаща едва след като влезе във валутния съюз, а не преди това, и заяви че двамата с румънския му колега са настоявали водещ критерий при определянето на вноските на отделните държави да бъде богатството им, а не броят на населението.