Животът в България през статистиката: Купонът свърши през 2008

Ако приемем, че българите са едно голямо семейство, то най-щастливата му година е била 2008. Това се дължи на световния подем на икономиката и оказалия се по-късно напълно неоправдан оптимизъм. В последните две години стандартът на живот на домакинствата у нас се срина, връщайки спомените от началото на 90-те години. За това говорят и сухите числа на статистиката. 

Павел Христов е шофьор и живее със съпругата си Лилия и детето им в къщата на майка му в Димитровград. Намаляването на заплатата му през миналата година свива и без това малкия бюджет на семейството. През 2010 г. домакинството е разполагало с по 317 лв. на човек месечно. Това ги принуждава да започнат да пестят от всичко. Най-големият проблем се оказват постоянно растящите цени на храните.

За да се справят с това, Павел и Лилия започват да пазаруват олио, сирене, месо, брашно с още три семейства от склад на едро, след което разделят покупките. В менюто на домакинството вече влизат по-евтини стоки като боб, ориз, леща, по-ниско качествено месо, а трайните колбаси и плодовете все по-рядко се слагат на масата.

Въпреки големите разходи за лекарства и скромната си пенсия баба Тодорка започна да заделя по някой лев, за да помогне на сина си. Така въпреки рекордната инфлация на храните от почти 5% през 2010 г. домакинството успява да запази разходите си за тях колкото през предходната година. Каквото и да правят обаче, зареждането на хладилника и плащането на сметките за дома "изяждат" половината от дохода им.  

За да се вмести в изтънелия си бюджет, семейство Христови започва да пести и от ток и вода и се отказва от смяната на дограмата в хола. Отлага купуването на пералня, въпреки че старата плаче за смяна от месеци. По-голямата и мощна кола остана само в мечтите на Павел. Липсата на средства принуждава Лилия да се откаже от намерението си за курс по английски, за да има повече шансове за по-добра работа.

Тя почти спира да пазарува дрехи, а за първия учебен ден облича сина си от най-големия битак на Балканите, който е в града им. През миналата година семейството се отказа и от почивката си на море в Гърция в края на сезона, която успяваше да си позволи през последните три години. Павел и Лилия намаляват и разходите за цигари, а алкохол от магазина и без това купуваха много рядко.

Домакинствата харчат предимно за храна и сметки и избират по-ниски цени за сметка на качеството

Преди три години най-много българи са ходили на почивка в чужбина и са купували каквото искат

Макар и измислена, тази история щрихира портрета на средностатистическото домакинство в България, описано чрез данните на Националния статистически институт (НСИ). Те красноречиво показват, че хората драстично са ограничили потреблението до най-необходимите стоки, а тези, които имат възможности, предпочитат да спестят някой лев "за черни дни".

През миналата година разходите им са предимно за храна, която купуват на по-ниски цени за сметка на качеството. Продължава отлагането на големите покупки, а за дрехи харчат колкото преди 6-7 години.

Спестяване, спестяване, спестяване

Въпреки че през юни миналата година големите търговски вериги за техника отчетоха ръст в продажбата на телевизори заради световното първенство по футбол, данните на НСИ показват, че потреблението им е най-ниско за последните десет години. През 2010 г. на всеки 100 домакинства са се падали 1.2 купени телевизора, което е четири пъти по-малко спрямо 2006 г. Пазаруват се предимно евтини модели с по-малко екстри, а рекламите на огромни 3D екрани звучат фантастично за възможностите на масовия потребител.

Подобни са и данните за покупките на перални, хладилници, бойлери.

При дрехите най-драстично са намалели продажбите на официални облекла, палта и якета. При обувките потреблението през миналата година е започнало слабо да се възстановява, но ясно личи, че хората купуват на по-ниски цени, предпочитат българско и китайско производство. Това означава, че купуват по-евтини и некачествени стоки или дебнат разпродажбите. Мениджъри от бранша коментираха, че скоро не се очаква съживяване на пазара, заради което търговците се опитват да примамят клиенти с големи намаления.

Данните на НСИ показват, че потребителите ще бъдат предпазливи в разходите си и през тази година. Общата оценка на домакинствата е, че през последните 12 месеца финансовото им състояние не се е подобрило. Хората остават черногледи и спрямо изгледите за скорошно подобряване на икономиката в страната.

Основните им опасения са високата инфлация и покачването на безработицата. Заради това намеренията на домакинствата за покупка на предмети за дълготрайна употреба през следващите 12 месеца са все по-резервирани. Хората смятат, че няма да имат възможност да отделят пари за нови коли, техника, мебели, ремонти.

Светлината в тунела е от... галопиращата криза

Скептицизмът на домакинствата се потвърждава и от излезлия наскоро доклад на институт "Отворено общество" и Световната банка за влиянието на кризата върху хората. Проучването показа, че две трети от семействата в България трудно свързват двата края. Всеки пети е засегнат от кризата - бил е съкратен, възнаграждението му е било намалено или работодателят му плаща със закъснение. Спадът на доходите принуждава 44% от домакинствата да използват по-малко ток, вода и парно.

Всяко трето семейство износва дрехите си до последно и отлага купуването на нови дори при необходимост. Близо 30% от домакинствата признават, че не си дояждат. Най-бедните пестят и от лекарства, посещения при лекар и образование, което според анализаторите ще има сериозен негативен ефект върху хората в дългосрочен план.

Сегашните намерения на потребителите контрастират с поведението им от предкризисните 2007 г. и 2008 г. Тогава статистиката отчете най-голям ръст на заплатите и пенсиите, което доведе до пик на потреблението. Семействата са купували повече бяла и черна техника, мъжете и жените са обновявали гардероба си с нови костюми и палта, а децата са били по-добре и скъпо облечени. През лятото на 2008 г. най-много българи са ходили на почивка в чужбина.

Данните показват, че за последните 10 години най-много са се увеличили разходите за здравеопазване, цигари и алкохол, които са скочили над три пъти. През 2001 г. домакинствата са изхарчили средно по 1727 лв. за храна и безалкохолни напитки, а през 2010 г. - 3016 лв. Традиционно най-малко пари се отделят за дрехи и обувки. През миналата година всеки човек е харчил по по-малко от 8 лв. на месец за това перо. Подобни са и разходите за обзавеждане и поддържане на дома, за образование и свободно време.