Сивата икономика в България през 2010 г. е била над 40%, като тенденциите са към нарастване на нейния дял. Това сочат резултатите от национално социологическо представително проучване сред работодатели и служители, което обхваща 3500 работещи на възраст от 15 до 85 години.
Изследването е проведено в рамките на проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика”, който се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма, Европейския социален фонд и Република България. Данните бяха представени днес от Асоциацията на индустриалния капитал и КНСБ, съобщиха от бизнес организацията.
Делът на сивата икономика според бизнеса е 48,6%, докато населението посочва още по-висок дял – 58 на сто.
Основните проявления на тази икономика са заплащане на ръка, непълното внасяне на данъци и осигуровки плюс нелоялната конкуренция, са посочили анкетираните. Според тях основните вреди, които изрядните работодатели понасят от сивия сектор, са по-ниската рентабилност, загубата на пазарни позиции и изтичане в чужбина на професионално обучен персонал.
В различни региони на страната процентът на незаконно работещите компании е различен. Монтана е с най-висок дял на сивата икономика – 62,5%, следва Бургас с 61,3%, Ямбол с 61,1%. В столицата този процент е 41,3%, а най-нисък е делът на сенчестата икономика в Кърджали – 34,2%.
Асоциацията на индустриалния капитал в България представи и Композитния индекс „Икономика” на светло”, който ще измерва изсветляването на икономиката. Индексът е сбор от статистически компонент (ДДС, пари в икономиката, заети лица, акцизи, външна търговия) и социологически компонент (търговски дружества и служители и работници).
За 2010 г. индексът „Икономика на светло” е 63,17%, като промяната му към увеличение ще означава, че делът на сивата икономика намалява, а увеличението му – че тя се разраства.
Промените в индекса, както и резултати от проучвания и данни по проекта ”Ограничаване и превенция на неформалната икономика” ще могат да се проследяват в интернет портала на адрес www.ikonomikanasvetlo.bg.