България обмисля да сключи краткосрочни газови договори с Русия

България сериозно обмисля възможността да сключи краткосрочни газови договори с Русия, в случай че параметрите на дългосрочните договори, които ще предложи Москва през лятото, не отговарят на целите на страната. Това съобщи пред журналисти зам. икономическият министър Марий Косев, който присъства на кръгла маса "Природният газ - инструмент за нисковъглеродна икономика", организирана от Българска асоциация природен газ.

"Онова, върху което според мен трябва да се помисли, е доколко трябва да бързаме с дългосрочните договори с Русия по отношение на газа. Едно е, когато имаш диверсификация, и друго е, когато стъпваш в преговорите без нея", обясни Косев. Той допълни, че първо трябва да бъде направен анализ кога точно ще бъдат завършени интерконекторните връзки на България със съседните страни и тогава да се пристъпва към нов договор с Москва.

Страната ни има сключени три договора за доставката на природен газ със свързаните с "Газпром" компании - "Овергаз", "Винтерсхал" и "Газпром експорт". Документите изтичат в края на 2012 г. През миналата година българското правителство се разбра с Русия да изясни параметрите за новите договори от 2013 г. до края на юни.

Косев обясни, че България не трябва да сключва неизгодни договори за нея, но все пак ще го направи, ако няма друга алтернатива.  "Не трябва да имаме договори с руската страна, и то при сравнително неизгодни условия, но ако нямаме алтернатива за газа, може да ни се наложи да сключим такива, но ако сключим такива, те може да са само краткосрочни", каза Косев. Той все пак увери, че страната няма да остане без газ.

Практиката на руската "Газпром" показва, че дружеството избягва да сключва краткосрочни договори с която и да било страна. По-честата практика е да се анексират вече съществуващите договори със страните от Европейския съюз.

Правим анализ кога ще са
готови връзките с Гърция и Румъния

"Трябва да получим най-изгодната оферта (по договорите за газа - бел. ред), това ще ни стане ясно, когато знаем кога ще приключат интерконекторите. Стъпките по пътните карти са около 30 до 60, които трябва да бъдат преминати. Много от тях са свързани с какви ли не проучвания и липсва предвидимост в цялата рамка в България. Не зависи от един човек", допълни Косев.

В края на 2010 г. Европейският съюз отпусна на България средства за изграждането на междусистемна връзка с Румъния и връзка с Гърция. Първата трябваше да влезе в инвестиционна фаза до края на миналата година, а втората до края на 2011 г., за да не загубим парите по проектите.

На въпрос кога ще бъдат готови тези анализи Косев обясни, че се "бутат всички връзки, с Румъния, с Гърция, със Сърбия. Наскоро колегите ходиха и до Турция, за да преговарят за връзка", каза зам.-министърът.

Преговорите за газа
като преговорите за "Белене"

Зам. икономическият министър Марий Косев сравни преговорите, които България води за газа, с тези, които се водят за АЕЦ "Белене". И двата проекта са на етап "анализ", стана ясно от думите му. "Параметрите трябва да ги имаме тогава, когато сме готови с преговорите. Разговорите, които сме имали по отношение на българската политика за газа, са подобни на  разговорите ни за "Белене", обясни Косев.

На въпрос на журналист дали все пак преговорите за газа и тези за "Белене" са обвързани по някакъв начин - зам.-министърът каза "категорично не". "Няма нито един човек в нашето правителство, чийто мозък да е разделен на две и когато чуе за газа, да не се сеща за "Белене", но това не значи, че преговорите са обвързани по някакъв начин", допълни Косев.

"Наистина целта ни е до края на юни да намерим формула за тези дългосрочни договори, но ако не намерим в края на краищата и ако излезе, че цената е същата, няма да го подпишем до края на юни", категоричен беше Косев. Той допълни, че трябва да си дадем и друга сметка - в момента, макар че са отворени всички алтернативни проекти - интерконекторите, не е лошо да знаем, че макар да има ясни пътни карти, те не са доведени до край.