Българите се съдят със скорост 315 дела в час

Над 630 000 дела са гледани от съдилищата през миналата година, съобщи председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев. Това е абсолютен рекорд и потвърждава тенденцията, че българите се съдят все по-масово, както и ръста на делата на монополите срещу гражданите.

При средно 250 работни дни в годината и 8-часов работен ден това са по 315 дела на час.

При 2200 съдии в страната на всеки средно се падат по 286 процеса за разглеждане. Освен да заседават, магистратите трябва да пишат и решения. Общо 580 000 дела или 92% от всички вече са решени. 

Статистиката за делата беше изнесена от Груев при дискусия във Висшия съдебен съвет (ВСС) за решенията на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, с които проблемът с бавното правосъдие беше обявен за системен. Страсбург задължи България до 15 месеца да предприеме мерки за ускоряване на наказателните дела и да въведе механизъм за обезщетяване на гражданите.

"Преди повече от година представителят на България в Съвета на Европа предупреди всички власти, че трябва да се вземат мерки за забавеното правосъдие", съобщи Груев пред ВСС. По думите му обаче единствено ВКС е изпратил информация, а другите власти въобще не са реагирали. Груев подчерта, че системен означава проблем пред всички власти, които вместо да се нападат помежду си, трябва да го решат. 

Анализ на ВСС пък показа, че някои от промените, направени от ГЕРБ, за да се ускорят делата, са дали точно обратния резултат. Освен критикуваната от съда в Страсбург отмяна на възможността обвиняемият сам да поиска да бъде изправен пред съда и друга промяна е довела до забавяне на делата. Според магистратите внасянето на обвинителните актове се е забавило значително след като беше премахнато задължението на следователите и разследващите полицаи да пишат заключения след края на разследването. В тези заключения хората, които най-добре познават делото, подреждаха всички доказателства, а сега прокурорите губят време да го правят.

Според доклада на ВСС адвокатският съвет пък саботирал назначаването на резервни защитници. Това се прави, за да не се отлага процесът, ако не се яви редовният адвокат. Според съдиите тази възможност дисциплинира адвокатите и спира отлагането на дела. В София, Пловдив и Варна обаче адвокатските съвети отказвали да посочат резервни.