Апокалиптична картина на състоянието на прокуратурата е описал пред американския посланик Джон Байърли главният прокурор Борис Велчев малко след избирането му на поста. Това става ясно от дипломатически доклад на Байърли, изпратен на 7 февруари 2006 г и изтекъл през Wikileaks. Какво съдържа докладът, съобщава сайтът"Биволъ".
Новият тогава главен прокурор сам е определил институцията, която ръководи, като "дълбоко нефукционална". При този първи контакт Борис Велчев е бил напълно откровен, като е признал съвсемчистосърдечно, че "ситуацията е дори по-лоша, отколкото той е очаквал". Прокуратурата на Филчев буквално е окачествена от Велчев като "вид терористична организация", използвана за разчистване на политически и бизнес сметки, но напълно неспособна да се бори с организираната престъпност, пише Медиапуул.
Празни папки и враждебни заместници
Празни папки и враждебни заместници, които дори не искали да си говорят с него, заварил Велчев в прокуратурата. Като свой приоритет той определил прочистването на институцията от корумпираните прокурори - "един вид война". Заради тоталната изолация и липса на информация, в която е бил поставен, прокурорът не е могъл да представи подробен първоначален 100 дневен план за развитие. Той е очертал 3 групи на "опозиция" спрямо всякакви евентуални промени, които биха могли да се предприемат. На първо място това са самите престъпници, след това са заинтересованите политици и на трето място са самите прокурори.
Велчев е казал, че има нужда от 3-4 месечен период за "изчистване на къщата", след което ще почне същинската работа, основно по борбата срещу организираната престъпност.
Главният прокурор е информирал по време на разговора за намеренията Филчев да бъде изваден от страната като посланик или в Беларус, или в Казахстан. Самият Филчев смятал беларуския президент Лукашенко за свой много близък познат, правил е многократни визити при него и безсрамно е лобирал за да бъде назначен в тази държава, споделя Велчев.
"Войната на Велчев" обаче има и външно измерение, тя трябва да доведе до ефективни осъдителни присъди на криминални босове, което е едно от главните изисквания на ЕС, наблюдаващ съдебната система преди присъединяването. Той отчита досегашния неуспех за борбата с мафията, като директно нарича екипите, които са водили разработките "некомпетентни, страхливи, или корумпирани".
Търсени ли са договорки на обвинението със съдилищата?
Изправен пред скандалния провал на българските прокурори и правоохранителните органи да съберат надеждни доказателства срещу шефовете на организирани престъпни групи (ОГП), главният прокурор обявил, според Байърли, за не по-малко скандалното си намерение да търси "договор със съдилищата". "Въпреки уважението си към върховенството на закона" Велчев твърдял, че заради слабостта на доказателствата е оправдано в някои случаи процедурата да се манипулира. Посланик Байърли разяснява, че това означава да се апелира към съдиите да осъдят криминалните босове на базата на недостатъчни доказателства. Едно от опасенията на Борис Велчев е, че дори информация за ОПГ, подавана от американските институции на българските им партньори, вероятно е "филтрирана", преди да стигне до неговото бюро.
Главният прокурор споделил също, че има подкрепа за разгръщане на тази стратегия от вътрешния министър Румен Петков, по-специално за наказателното преследване срещу братята Маргини, арестувани и обвинени в подготовка на убийства.
Според върховния шеф на институцията, която упражнява общ надзор по законност, този подход е оправдан спрямо 20-30 най-високопоставени криминални лица, в чиито случаи придържането към "стриктните правни принципи би било контрапродуктивно" - цитира Байърли.
Велчев пред "Биволъ": Идеята за договаряне със съда е абсурдна
Потърсен за коментар от "Биволъ", главният прокурор Борис Велчев заявява: "Никога не бих си позволил да обсъждам публично разговори, водени на четири очи, още по-малко да коментирам преразказ на такива разговори, провели се преди повече от пет години. Със сигурност мога да кажа, че посоченият от вас пасаж в телеграмата от 2006 година е израз на някакво неразбиране или недоразумение. Нямам спомен от конкретния разговор, но намирам идеята за някакво договаряне със съда за абсурдна. Тя напълно противоречи не само на практиката на прокуратурата, но и на начина ми на мислене. Убеден съм, че няма нито един съдия, който да потвърди, че от наша страна е била търсена някаква "договорка" по дела."
От друга грама, предшестваща посещението на Борис Велчев във Вашингтон научаваме, че зад видимо добрите отношения на Велчев и Румен Петков в частни разговори с посланик Байърли те са се обвинявали един друг за неуспехите в борбата с организираната престъпност и свързаната с нея политическа корупция. Велчев дори намекнал за връзките на Петков с фигури на организираната престъпност, оплакал се от корупция в МВР и от нежеланието на вътрешното министерство да споделя информация...
Извън скритите конфликти с Велчев, министър Румен Петков също прилагаше стратегията за "договаряне", но не със съда, а директно с "оперативно интересните лица". Според една от версиите на прословутата среща с братя Галеви на басейна Спартак било обсъждано временно примирие в престъпния свят, за да не се попречи на процеса на присъединяване на страната към ЕС. По същество тези действия на министъра, заради които той изгуби поста си, представляват отказ от "стриктните правни принципи", които задължават органите да събират читави доказателства за престъпна дейност и да ги предават на прокуратурата.
"Едно от добрите момчета"
Борис Велчев определено се харесва на американците в началото на мандата си. Освен във вече цитираната грама за посещението на Велчев в САЩ през юли 2006, това личи и от доклад, изпратен през 2007 г., в който Байърли го хвали и отчита успехите на главния прокурор в неговата вътрешна "война": 12 уволнени и 10 разследвани прокурори от гвардията на Филчев.
На външния фронт тези успехи обаче са по-скромни. Само едно дело срещу политик е стигнало до съдебна фаза (за педофилия срещу Кузов). "Папките са празни" - отново се е жалвал Велчев на посланик Байърли, който отново отбелязва, че без съмнение ги е изпразнил Филчев.
Година по-късно идва ред на посланик Макълдауни да поеме бюрото за оплаквания в посолството. Според грама, датирана от 18 септември 2008 г., Велчев е разговарял с посланика на 12 септември и е изказал разочарование от Министерството на вътрешните работи, вече ръководено от Михаил Миков. Главният прокурор определя вътрешното ведомство като "развалено, корумпирано, неспособно на прогрес" и казва на Макълдауни как с горчивина е научил, че МВР не може да го снабди с никакви данни за криминалната дейност на 14 най-известни престъпни фигури. Това го кара да се обърне към ДАНС и в перспектива да търси доказателства от FBI и европейските партньори, на базата на които да стигне до обвинения срещу престъпните босове.
Нанси Макълдауни обаче не изглежда толкова ентусиазиран поддръжник на главния прокурор. Тя отбелязва, че "той изглежда честен човек, поставен в много трудни обстоятелства", но също така споделя, че в много европейски посолства вече са вдигнали ръце от Велчев и се оплакват, че той говори правилно, но е неспособен да въплати думите в дела.
ОЛАФ: Ще е прогрес, ако България "свали" Васил Божков
Същото впечатление има и шефът на разследващото и оперативно бюро на ОЛАФ Тиери Кретен. В разговор с посланика той изразява съмнения в капацитета на Борис Велчев да свърши работа в разследванията по измамите с еврофондове и критикува съдебната система, която е направена така, че прокурорите могат да скрият отговорността на обвиняемите, като раздробят делата на по-малки и скрият между тях неизбежните доказателствени връзки. Този формалистичен подход е използван "единствено от тези, които искат да избегнат отговорност", обобщава Кретен.
Като основна мишена на ОЛАФ е посочен бизнесменът Васил Божков, "изключително влиятелен бизнесмен, с известни връзки с организираната престъпност и с много високопоставени политици". Кретен смята, че "ако България свали Божков, това ще бъде прогрес".
Шефът на ОЛАФ критикува Велчев и за назначението на "изключително слабо сътрудничещ" прокурор за връзка с ОЛАФ.
Главният прокурор е усетил, че доверието на европейците в него се руши, защото редовно се притеснявал как го възприемат в Брюксел, според грамата озаглавена "Как да ги накараме да се реформират, като не искат?" публикувана по-рано в "Гардиън".
На въпроса дали прокарвано от него назначение няма да бъде отразено негативно в доклада на Европейската комисия, той получава елегантния отговор, че ако той самият има съмнения, това е "добър знак", че те вероятно ще се потвърдят и от европейците.