Политика, власт и сексуални посегателства

Сексът и властта не са нещо ново. Историята е изпъстрена с разкази за влиятелни и привилeгировани, съсипани заради секс скандали.

Но недейте да правите грешка. Ако шефът на МВФ Доминик Строс-Кан бъде признат за виновен в опит за изнасилване на камериерка в хотел в Ню Йорк, неговата история ще създаде прецедент, пише Ройтерс.

Малцина са хората от ранга на Строс-Кан, които са били обвинени в престъпление, свързано с насилие. Световният финансист и претендент за поста президент на Франция бе обвинен в престъпен сексуален акт, незаконно задържане и опит за изнасилване в Ню Йорк, след като хотелска камериерка се оплака, че е била нападната.

„Политиката, властта и сексуалните посегателства определено имат дълга история. Но тъй като в случая става дума за опит за изнасилване, това е престъпление от съвършено различен порядък", твърди Мишел Суеърс, доцент по теория на държавното управление в Джорджтаунския университет.

Не са малко влиятелните лидери, които са били низвергнати заради любовни афери, проститутки и опипване. Сексуални афери са отслабвали правителства и са погребвали политически кариери и на двата бряга на Атлантическия океан както днес, така и в миналото.

Сред най-известните е скандалът "Профумо" през 1963 г., когато британски министър на отбраната бе принуден да подаде оставка заради афера с проститутка, която поддържала връзки с руски шпионин.

Случаят със Строс-Кан извежда на повърхността въпросите, които се задават винаги, когато политиката се пресече със секса.

Дали обвиненият е злоупотребил с властта си, като се е отдал на рисково поведение и дали властта го е накарала да се чувства недосегаем, над закона?

Италианският премиер Силвио Берлускони, бившият губернатор на щата Ню Йорк Елиът Спитцър и претендентът за кандидат на президентските избори през 2012 г. Ню Гингрич са само някои от властимащите, които са били изправени пред такъв проблем, макар на нито един от тях да не му се е налагало да отговаря за престъпление, свързано с насилие.

"Добре известно е, че властта е като афродизиак. Знаем и че властта в известен смисъл се приема като еквивалент на мощ в друга област", твърди Джеймс Уолтсън, професор по италианска политика в Американския университет в Рим. "Така че човек, който е начело на МВФ, може да реши, че винаги ще му се размине. Берлускони определено мисли точно така."

Макар да е величава фигура в италианската десница, Берлускони е обвиняем в четири съдебни процеса - за корупция, данъчни измами и - най-сензационното дело, за секс с непълнолетна проститутка и за опит да използва властта си като премиер, за да прикрие този факт. Обвиненията в сексуални забежки му бяха предявени след години на слухове за неговите фриволности.

Тези въпроси не се задават за пръв по адрес на Строс-Кан. През 2008 г. той бе разследван от МВФ за злоупотреба със служебно положение спрямо икономистка, която е била негова подчинена. Аферата била "по взаимно съгласие" и той бе оневинен, но се извини публично за "сериозна грешка в преценката на обстоятелствата".

Франция, както и Италия, за разлика от САЩ по традиция е доста толерантна към извънбрачните афери. Но този път френските политици и общественост бяха шокирани. Обвиненията дойдоха като гръм от ясно небе, по думите на лидера на Социалистическата партия, в която членува и Строс-Кан.
Строс-Кан, на 62 години, трябваше да се яви пред съда в неделя, а съпругата му, преуспяваща медийна личност във Франция, бе цитирана да казва, че "несъмнено невинността му ще бъде установена".

Много рядко политик е попадал в затвора заради сексуално престъпление. Бившият израелски президент Моше Кацав бе осъден през март на седем години затвор за изнасилване по времето, когато е бил член на израелския кабинет в края на 90-те години на миналия век. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви по този повод, че "присъдата показва, че никой не стои над закона".

Една от общите характеристики, които психолозите откриват в поведението на високопоставени политици,е готовността им да се впуснат в изключително много рисковани начинания, заяви Франк Фарли, психолог към университета "Темпъл" във Филаделфия. В случая със Строс-Кан, твърди Фарли, такова престъпление наистина
би било "много рисковано".

"Поемането на риск е една от основните съставки, които правят успеха на водещи обществени фигури и политици", заяви Фарли. "Случаят със Строс-Кан напълно отговаря на това описание."

Клинтън също отговаря на това описание. Той влезе в политиката, идвайки от среда с ограничени финансовивъзможности, мина през множество възходи и падения по политическия си път до президентството, само за да рискува всичко в афера със стажантката Моника Люински в Белия дом.

Възхвалите по адрес на хората в най-висшите слоеве на обществото и политиката също действат като фактор, оформящ тяхното поведение.

"Вие се обграждате с хора, които са ваши убедени поддръжници, те не искат нищо лошо да се случи на вашата кариера, така че винаги ще има хора, които ще бъдат готови за замитат следите", твърди Суеърс.

Джон Едуардс, който бе сред кандидатите за президент на Демократическата партия през 2004 г. и 2008 г., провали обещаващата си кариера заради афера с жена от предизборния му щаб, докато съпругата му се бореше с рака. Малко след това Елизабет Едуардс почина.

Едуардс обясни поведението си със светкавичната си кариера в президентската политика и възхвалите, които съпътстват всяка такава кариера. Всичко това "подхранва прекаленото самовнимание, егоизма и нарцисизма, които те карат да повярваш, че можеш да правиш каквото си искаш. Ти си непобедим. И няма да има
последствия", заяви Едуардс през Ей Би Си нюз през 2008 г. По-късно той призна, че е баща на детето, родено от жената, с която имал афера.

Макар усещането за сила и безстрашие и почти пълното пренебрежение към последствията да са част от манталитета на великите и могъщи лидери, проблемите започват се появяват, когато те отказват да признаят, че са просто хора, заяви Робърт Уейс, основател и директор на Института за сексуално възстановяване, който се специализира в лечението на проблеми със сексуалното пристрастяване. 

"Ако техният нарцисизъм и егоизъм не се компенсират от здравословна доза смирение и признание на чисто човешките качества... и ако се ръководят единствено от интелекта си и не обръщат внимание на емоциите си на което и да било ниво... тогава те неизменно ще се сблъскат с проблеми", смята Уейс.