Кой ще хвърли камък по политическата кочина?

Близо 400 хиляди българи са гласували за партия „Атака” на изборите през 2009 година. С близо 10 процента от гласовете на избирателите партията влиза в парламента с 20 народни представители. 

На 20 май 2011 година пред софийската джамия "Баня Баши" протестиращи от „Атака” се сбиват с молещи се мюсюлмани. Има леко ранени партийни активисти и един депутат. В резултат от трибуната на Народното събрание партийният лидер Волен Сидеров призовава да бъде задържан „престъпникът-ислямист”, хвърлил камък срещу депутата Деница Гаджева. В противен случай Сидеров иска оставката на вътрешния министър и заплашва ГЕРБ, че ще разбере какво е опозиция.

Защото в случая не става дума за пияни футболни фенове, нито за разюздани абитуриенти, нито за спонтанно развихрил се студентски гняв. Става дума за редовно организирано партийно мероприятие на парламентарна политическа сила. Избрана от 400 хиляди българи да ги представлява в Народното събрание. Нали това е представителната демокрация – хората гласуват, депутатите ги представляват.

Това означава, че на фона на 40-те или 400-те потресени от поведението на „Атака”, не само днес, а назад в годините, има едни 400 хиляди българи, които го одобряват. Които смятат, че мюсюлманите са ислямисти, че Турция все още иска да пороби България и че си истински българин само ако пребиваш по един ром дневно. 

Ако ли пък не е така, ако тези хора не мислят така, защо гласуваха за Волен Сидеров и неговите подопечни лумпени? Заради патриотизма, в името на народа, за да живее България? Или защото Сидеров им обещаваше национализация и планова икономика, в духа на зрелия соц? Или в знак на протест срещу останалите?

Политически креатури като Волен Сидеров със сигурност обслужват интереси, но най-малко националните. Добре е тези 400 хиляди души, които направиха от „Атака” политически фактор и парламентарен балансьор с държавна субсидия, да помислят върху всичко това, когато отново посегнат към бюлетината.  

Добре би било също най-после обществото ни да направи така, щото демокрацията да не се обръща срещу нас. Като злоупотребяваме с най-висшето си демократично право – да избираме, даваме власт на хора със съмнителни интереси и морал, но затова пък с несъмнено вредни политически послания.

Никой от нас не иска да го смятат за лумпен, нито да живее в общество, доминирано от такива. А така изглежда, когато 400 хиляди души дадат гласа си за партия, проповядваща ксенофобия, национализъм и национализация. Или го продадат, резултатът е същият.

Популизмът е вълна, набираща сили в цяла Европа. Но лумпен-популизмът в българския си вариант е опасен. В страна, където има твърде много бедни и недоволни хора, искрата на омразата може да подпали пожар.