Генезис - 9,4. Новата американска суперпродукция

Генезис. Новата суперпродукция на „Уорнър“ се появи на на бял свят само преди четири дни и вече спечели удивителните 60,4 милиона долара само в САЩ, а оценката му в IMDB е 9,4 – число, което малко, изключително малко са дръзнали дори да си представят, че ще достигнат.

Причината до голяма степен определено се крие зад името на Кристофър Нолън.

Продукциите на англичанина определено умеят да чупят рекорди, било то заради оригинален сюжет и иновативни идеи (Мементо), или защото зад тях стоят доста мощни маркетингови стратегии (Черният Рицар).

Дали главоломният му успех се дължи на уникални творчески качества, или Кралят-маркетинг (който в случая струва 100 милиона долара) си е казал думата?

Да видим...

Адекватно или не, през цялото време докато гледах „Генезис“ не можех да спра да правя паралел между него и основополагащия постмодерен шедьовър „Матрицата“.

Освен идентичните специални ефекти, двата филма развиват по същината си една и съща идея, макар и вкарана в две доста различни концепции.

Идеята, която в момента експлоатират и изповядват и станалите така популярни New Age философии. Същата, която хората от различните епохи, религии и географски ширини са описвали в старите книги.

„Нищо не е такова, каквото изглежда. Ние измисляме света, в който живеем. Можем да го кроим по свое усмотрение.“

За разлика от знаменитата трилогия, в която приспаните човешките съзнания живеят един утопичен свят, създаден от машините, тук лайтмотивът е човешкият сън с най-обикновените му (и едновременно удивителни) качества.

Сюжетът се завърта около Дон Коб (Ди Каприо), който е умел крадец, най-добрият в опасното изкуство на извличането на... мисли и ценни тайни от дълбините на подсъзнанието по време на сън, когато мозъкът е най-уязвим.

Рядката дарба на Коб го е превърнала в опасен играч и обект на завист и желание от страна на ключовите фигури, властващи в този жесток свят на корпоративен шпионаж и жажда за господство.

Едновременно той е и беглец, изгубил всичко, което е обичал някога.

Наети от решения да стане единствен господар в своя бранш Сайто (Кен Уатанабе), Коб и екипът му този път трябва да извършат обратното - не да откраднат идея, а да създадат такава. Ако успеят, това ще е перфектното престъпление.

За жалост, никой не би могъл да избяга от собствените си кошмари. А когато тези кошмари се подвизават на същото място, където са поставени всички главни действащи лица – в подсъзнанието – то тогава нещата могат да станат наистина сериозни.

Всички те, прескачащи от съзнание в съзнание, и създаващи от безумни, по-безумни светове, ни дават една нова трактовка на една стара идея.

И все пак, заслужава ли „Генезис“ 9.4?

От части - да. Наистина, филмът не казва нищо ново, но все пак съумява да разкаже общоизвестното по един много интересен и различен начин.

За брилянтната режисьорска работа няма да разтеглям излишни локуми – в нея ще се убедите и сами.

Като добавим нечовешкото присъствие на Марион Котийар (която прави половината филм), страхотните ефекти, утопичните футуристични градове и многопластовите сцени – то в крайна сметка се получава нещо наистина добро.

Е, с „Матрицата“ не би могъл и няма как да се сравни, но това определено е важен филм. Не го пропускайте.