"Шъ въ замолъ" – говорете на български

Езикът на политиците разкрива среда, възпитание, образование, политически статут - дали те са в опозиция, или са на власт, коментира за БТА българистът Владислав Миланов.

Според него най-важното е, когато говори, политикът да казва истината и да поема реална отговорност, а не само да говори за нея.

Главен асистент д-р Миланов е преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" и с помощта на студентите си работи по проект за езиковата култура на политиците. 

Не е нормално хората, които правят законите на страната ни, да не познават законите на собствения си език, посочи Миланов. Проблеми, свързани с ятовия преглас, неточности при употребата на бройна форма, "ме"-окончанието при глаголите от първо лице в множествено лице – това са част от грешките, с които политиците у нас най-често нарушават законите на българския език, открои той.

Д-р Миланов смята, че голяма част от отклоненията в политическата реч могат да бъдат обяснени с редица съвременни разговорни тенденции. Езикът на политиците разкрива интересни примери, повлияни от различни фактори като среда, възпитание, образование, политически статут – дали те са в опозиция, или са на власт.

В изследванията си върху политическата реч д-р Миланов отчита грешки, дължащи се и на диалектното влияние. Винаги сме подчертавали, че диалектите са богатство на езика, но в официална среда диалектните форми не трябва да бъдат употребявани, категоричен е българистът. 

Той посочва, че когато политикът посещава отделните райони на страната, е нормално да "превключва" кода и да намалява дистанцията с хората, но от парламентарната трибуна не може да се чуват думи като "ЗИМИДЕЛИЕ", "КАРТЪТЪФ, "ШЪ ВЪ ЗАМОЛЪ". 

И въпреки че от политическите решения зависи развитието на страната, то не може да се твърди, че политическият изказ влияе върху развитието на езика. 

Сама по себе си речта на политиците не е в състояние да променя езиковата норма, но в много случаи тя следва общите тенденции в развоя на езика и отразява моделите на говорене, характерни за по-големи общности, заявява д-р Миланов. 

По мнението на експерта, в началото на кариерата си българските политици като че ли са по-истински, говорят по-директно, но с годините в политиката заучават клишетата, крият се зад празнословието на политическото говорене.

Всичко е въпрос на мотивация и на уважение към себе си, което означава уважение към езика, отбелязва д-р Миланов.

Д-р Миланов смята, че няма формули и предписания, които да правят един политически изказ по-популярен от друг. Достатъчно е политикът да вярва в убежденията си и да бъде близо до хората, да говори ясно, конкретно и точно. 

Изказът представя ценностната система на човека – богатият душевно човек има богата обща култура и богата езикова култура, коментира експертът. 

Същевременно обаче сложността на изказа на политиците невинаги показва тяхната компетентност, смята д-р Миланов. Той дава пример с академичните среди, в които сложността на изказа има значение, защото е код, чрез който се разбират близки по професия специалисти. 

За разлика от академичния език, политическата реч трябва да е ясна и разбираема. За да стигнат посланията на политиците до хората, речта трябва да е обрана от клишета и да съдържа думи, които тежат на мястото си. 

Изследванията върху политическата реч показват, че някои партийни лидери задават моделите на говорене, докато други лидери смятат, че само казаното от тях е истина и никой друг не може да говори. 

Има политици, които владеят политическото клише и с едни и същи фрази могат да говорят за различни събития. Други сега овладяват политическия жаргон. 

Най-опасна обаче е езиковата агресия, неуважението към събеседника, неадекватното езиково поведение, използването на груба лексика, отбелязва д-р Миланов. 

И все пак той смята, че всеки българин долавя чрез интуицията си дали българските политици са искрени, дали ни лъжат, празни ли са обещанията им, уважават ли езика ни.