Над 40% от българите, които могат - не работят

Над 40.8% от хората в трудоспособна възраст в България не работят. Едва 2.15 млн. души имат стабилни доходи и плащат данъци и осигуровки, но постоянно намаляват. Официално безработни в момента са 352 хил. души, но реално незаетите са четири пъти повече. Това показват последните данни на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт. 

Така официалната безработица от 9.29% далеч не описва реалната картина за хората, които нямат работа. Причината е, че държавата приема за безработни само тези, които са се регистрирали в бюрата по труда. Извън тази статистика остават над 1.6 млн. души в трудоспособна възраст (15-64 години), наречени икономически неактивни.

Някои от тях могат да работят, но не искат, други искат, но не могат, а трети не вярват, че могат да си намерят работа. Последната група са т.нар. обезкуражени - "армия" от 228 хил. души, предимно мъже в разцвета на силите си. Тя обединява роми без образование с бивши директори с по няколко университетски дипломи.

Драматичното намаляване на хората, които плащат осигуровки и данъци и издържат бюджетната сфера, здравната и пенсионната система, е най-големият проблем. За две години (2009-2010) те са с 290 хил. души по-малко. За този период около 200 хил. души са се "изпарили" от пазара на труда - минали са в сивата икономика, емигрирали са, престанали са да търсят работа или по различни причини не искат да се регистрират в бюрата.

"Никой не крие истинския размер на безработицата. Това са различни категории хора", коментира числата за реално незаетите зам.-министърът на труда Красимир Попов и допълни, че България използва методологията на Евростат.

"Ако човек не потърси услугите на държавата, които тя му предлага безплатно, означава, че той получава средства и има възможност да преживява. Затова обезкуражените или икономически неактивните не трябва автоматично да се прибавят към статистиката за безработните", смята и шефът на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова.