Голяма група циганисъсипват уникален български манастир, който се намира в покрайнините на столичния квартал „Илиянци“.
Макар много от жителите на София да не подозират, в покрайнините на града се намира перлата на Софийската Света гора – манастирската църква „Св. Илия“. Построена през 15-16 век, стените на светата обител са изписани с уникални стенописи. Учените твърдят, че това е най-ранният точно датиран и почти цялостно запазен стенописен ансамбъл в нашата страна.
Но за съжаление, не от туристи се посещава това място, а от цигани. „Братята“ роми ежедневно задигат нещо от манастира, откраднали дори и оградата. Апашите са посегнали и на металните порти на двора, както и на покрива, оцелял цели пет века преди това. Циганите са откраднали и голям свещник, както и множество други предмети от манастира.
„Идват с каруци, задигат всичко, което може да бъде продадено на вторични суровини, и на следващия ден се връщат пак“, споделя стопанинът на храма отец Йордан.
Той казва, че са необходими над 20 000 лева, за да се реставрира обителта и да се направи ограда, която да спре нашествениците.
„Искаме да поддържаме това свято място – нашето изключително културно богатство. Желанието ни е да направим нужния ремонт и да сложим табели затуристите„, твърди отецът.
Иначе манастирът е същинска перла – през Възраждането е един от най-богатите манастири в България, като на същото място дори се открива килийно училище, където учат всички деца от региона. В училището е идвал и Васил Левски.
А стенописите са впечатляващи – предполага се, че част от тях са дело наПимен Зографски. А под самата сграда се намира римска вила със светилище.
Но светата обител е под постоянните набези на циганите, които малко, по-малко унищожават цялото ни културно наследство. Наред с това няма и достатъчно средства, които да осигурят запазването на уникалния манастир.
„Настоятелите и свещеникът сме се превърнали в що-годе клошари. Налагало се е да събираме оттук-оттам материали и средства, за да можем да издържаме манастира. Малко ни помогна и общината, като ни осигури работници, които косят тревата и почистват района. За спасяването на манастира обаче е необходимо да се построи ограда, защото всичко, което е в него, се краде“, споделят болката си църковните настоятели.