Фискалният борд може да бъде разклатен от общините

Предложенията на финансовия министър Симеон Дянков за фискален борд не гарантират бюджетна дисциплина в общините и така не се избягва опасността от финансова нестабилност. Това се вижда от поправките в Закона за устройството на държавния бюджет, внесени в парламента заедно с промени в конституцията на 26 май.

Промените в устройствения закон за бюджета предвиждат държавата да не преразпределя повече от 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) в рамките на всяка бюджетна година. Предлага се дефицитът да не надхвърля 2% от БВП по консолидираната фискална програма. Тоест таванът на разходите се отнася и за общините, плащанията по еврофондовете, както и вноската на България в ЕС. 

Държавата не може да ограничава разходите на общините, чиито бюджети са самостоятелни, и ако местните власти предвидят достатъчно големи собствени приходи, може да си позволят и увеличение на разходите, а правителството няма законови инструменти да ги спре. Същият риск важи и при по-голямо усвояване на еврофондовете, при ниски приходи от социални и здравни вноски.

Според Алиосман Имамов от ДПС и Пламен Орешарски от БСП законовите поправки не засягат общинските бюджети, които създават възможност за финансова дестабилизация, както се случи в Аржентина преди време.

Според Орешарски общинските власти често преувеличават прогнозите си за приходи и така си позволяват да харчат повече, но когато постъпленията се окажат по-ниски, държавата им доплаща. Менда Стоянова от ГЕРБ каза, че се търси решение, което да дисциплинира местните власти.

Неофициално източници от Министерството на финансите заявиха, че правителството може да заложи по-консервативна бюджетна прогноза за общинските бюджети. Така дори без пряка намеса в работата на местните власти можело да се озаптят намеренията им да харчат над предвиденото.

Бившият зам. финансов министър Любомир Дацов допълни, че след като лимитите за преразпределение и дефицит са записани в устройствения закон, ще стане по-лесно държавата да реагира при извънредни обстоятелства или при по-добро усвояване на еврофондовете. "Нужни са правила за разходите при положителни и отрицателни шокове, а не механично правило за разходите и дефицита", коментира той.

За т.нар. пакт за финансова стабилност управляващите заговориха през февруари, а идеята е по-стара и е на лидера на СДС Мартин Димитров. Исканите промени бяха представени като средство за гарантиране на финансова дисциплина в публичните финанси.

ГЕРБ и РЗС се подписаха за промяна в конституцията
Промените в конституцията предвиждат от 1 януари 2012 г. преки данъци да се променят с мнозинство от две трети от всички народни представители (160 души). Това ограничение засяга плоския данък, социалните и здравните осигуровки, данък печалба и данъците върху дивидентите.

Същото мнозинство ще се изисква и ако правителството иска да приеме бюджетен дефицит над 2% от БВП за конкретната година.

Това е петата поправка в конституцията. Внесена е с подписите на депутати от ГЕРБ и РЗС. За основни вносители в сайта на парламента са посочени председателят на Народното събрание Цецка Цачева и лидерът на РЗС Яне Янев. Засега само БСП, която има 40 депутати, се обяви твърдо срещу пакта на Дянков.

Представители на ДПС, "Атака" и "Синята коалиция" не пожелаха да кажат пред "Дневник" ще подкрепят ли така внесените предложения, преди партийните ръководства да приемат становища през тази седмица, но от десницата напомниха, че те бяха инициаторите на фискален борд и се отнасят положително към идеята.

Павел Шопов от "Атака", която вече остана със 17 депутати, каза, че не са водили разговори с ГЕРБ за първоначална подкрепа на проекта като вносители. Той посочи, че партията му подкрепя правителството, доколкото да не се върнат на власт БСП и ДПС.

Измененията в основния закон се гласуват на три четения, като на първо четене предложението се гледа не по-рано от един месец след постъпването и не по-късно от три месеца. Така най-ранната възможна дата за обсъждане на закона е 26 юни. Народното събрание приема поправките в конституцията с мнозинство три четвърти от депутатите (поне 180) на три гласувания в различни дни.

Ако на първо четене проектът получи подкрепата на по-малко от 180 депутати, но на повече от 160, той се разглежда отново не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. ГЕРБ има 117 депутати и формира обикновено мнозинство с още 6 независими. Ако 14-имата депутати от десницата, 35-имата на ДПС, 17-имата на "Атака", другите 11 независими и петимата депутати на Яне Янев подкрепят проекта, поправката ще бъде приета с 200 гласа, което е достатъчно мнозинство, за да се придвижи приемането на промяната до края на юни, както обяви преди две седмици премиерът Бойко Борисов.

Ако "Атака", която е в сложни отношения с ГЕРБ, реши да не участва в гласуването или не го подкрепи, а Янев се "отметне" като вносител, приемането на проекта ще се забави с два месеца, тъй като ще го подкрепят по-малко от 180 депутати.

Политици от различни партии смятат, че Янев е подписал поправката, за да покаже, че следва линията си за нова конституция, но това не означавало "нова коалиция". Той не беше открит за коментар защо подкрепя ГЕРБ в тази ситуация.