България трябва да предприеме по-решителни стъпки, за да влезе в Eврозоната. Около това мнение се обединиха експерти и анализатори на пресконференция на Форум „Икономическа политика".
Марк Монатос от фондация „Фридрих Еберет", представи втората брошура от поредицата „Анализ и икономическа политика", която е съвместен продукт с Института за икономическа политика, предаде КРОСС.
„Въпросът не е само теоретичен, но и политически, но тези, които са за това да има по-тясно сътрудничество в ЕС, трябва да искат все повече страни да се присъединяват към еврозоната”, каза немският икономист.
„България трябва бързо да се присъедини в Еврозоната. В България има други икономисти, които смятат, че не трябва да се избързва с това. В Германия също има икономисти, които смятат, че еврото е вредно за Германия и тя трябва да напусне еврозоната", каза Монатос.
Надя Йоргова - директор "Икономически програми и проекти", Институт за икономическа политика представи трите основни извода, до които икономистите са стигнали.
Има доста силна взаимовръзка между икономиките на България останалите страни, трябва да се видят какви са негативите и позитивите от влизането на България еврозоната и най-накрая, се налага изводът, че България трябва да предприеме по- решителни стъпки, за да влезе в еврозоната.
„В България има последващо възстановяване в европейския пазар и тя има възможност да следи еврото както на вътрешния, така и в еврозоната. През последните години кризата влезе в България не през финансовия сектор, а чрез реалния”, каза Йоргова. По думите й, България доста по-бавно следва световните тенденции, но тя успява да ги следва.
Положителното салдо на търговския баланс сочи превес на износа над вноса, което сочи, че нашата икономика следва възстановяването на партньорите си. Кризата влезе у нас и чрез спада на чуждестранните инвестиции у нас, каза Йоргова.
Има доста сериозен спад, който се вижда между 2007-2010 година. През тази години преките чуждестранни инвестиции също са намалели, но с спадът е доста малък. При евентуалното влизане на страната ни в еврозоната, това означава поне сближаване на лихвените равнища. Всеки един позитив за влизането ни в еврозоната може много лесно да прелее в един негатив, каза икономистката.