Само за година прокуратурата е платила 1 млн. лв. обезщетения на граждани

Общо 1 102 224 лв. обезщетения на граждани, пострадали от действията на прокуратурата, е платила държавата през миналата година. Това отчитат от обвинението на фона на изводите в годишния си доклад за активизиране срещу тежката престъпност, ръст на разкриваемостта и  драстичен скок на исканията за подслушване.

През 2010 г. прокуратурата е платила компенсации по 166 дела, но съвсем не се е разплатила с всички, пострадали от гафовете в работата й. По данни на Висшия съдебен съвет хора, спечелили 248 дела, чакат над 5 млн. лв. от обвинението. Най-често искове срещу прокуратурата завеждат граждани, които са минали през съдебната машина, но са били признати за невинни.

Общо 55 души пък са получили обезщетение, защото, след като са били обвинени, още преди делото да е внесено в съда, е станало ясно, че не са извършили престъплението или че такова няма. Други са били арестувани незаконно. Обезщетенията се плащат от бюджета на съдебната власт. 

За пръв път прокуратурата прави сравнение на резултатите в работата по общата престъпност и по делата за корупция, организирана престъпност, трафик на хора и наркотици, пране на пари и кражби от фондовете на ЕС. От анализа ясно се вижда по-слабата ефективност по вторите - ако в общия случай 84% от предадените на съд получават наказание, то при "специалните" дела успеваемостта пада на 71%.

Процентът на разследванията срещу мафията и корупцията, които минават от графата "висящи" в "решени", е значително по-нисък от този при останалите дела. От анализа на прокуратурата става ясно, че резултатността по делата от обществен интерес се "надува" от факта, че като такива се водят цели 16 113.

В тях влизат всички разследвания за притежание на наркотици и продажба на цигари и алкохол с фалшиви бандероли, който не могат да се сравнят по трудност с тези срещу мафията и за корупция по високите етажи на властта. Разследванията, които не завършват с обвинителен акт, най-често са за корупция, трафик на дрога и пране на пари. В доклада се признава, че по тези дела резултатите и ефективността на прокурорската работа се влошават. Най-чести са оправдателните присъди за пране на пари.

За три години подслушването се е превърнало в предпочитан от прокурорите метод за разследване. Ако през 2008 г. исканията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) са били под 5000, през миналата година те са скочили до близо 12 000.

Обяснението на този факт в доклада е, че все по-активно се разследва тежката престъпност, но ръстът в броя на делата не е съразмерен с приложеното подслушване. Освен това ефективността му е паднала и едва 55% от следените със СРС са били осъдени. Според анализа срещу тези 12 000 СРС-та стоят 3524 души.

Любопитен факт в доклада е, че по материали на ДАНС през миналата година са били осъдени едва 12 души и прокурорите настояват агентите да им казват по-рано за операциите си, за да могат да се събират годни доказателства.

Обвинителите предлагат промени, стимулиращи мързела

Задържаните да нямат право във всеки момент да искат освобождаването си, а следствените отдели в прокуратурата да могат да арестуват за 24 часа. Това са част от предложенията за законодателни промени на държавното обвинение. Повечето идеи са за премахване на дисциплиниращите срокове, в които трябва да приключат разследванията, и за спасяване на гафовете на прокурорите. Според доклада трябва да се премахне възможността арестантите да обжалват задържането си, а то да се преразглежда на 6 месеца от съда.

Това означава половин година задължителен арест, без значение дали човекът се е разболял или има нови доказателства, които могат да обосноват освобождаването му. Прокурорите предлагат и драстично удължаване на срока на разследванията. Сега те трябва да приключват до 2 месеца или до 6 месеца от започването при по-сложните дела. Вместо да спазват тези срокове, прокурорите искат разследванията да са 6 месеца, които се броят от привличането на обвиняем. Така разследвания без обвиняем могат да стоят отворени с години.

Освен това прокурорите искат да отпадне срокът за събиране на доказателства. Сега той съвпада със срока за разследване - 2 или 6 месеца, и данните, събрани след изтичането му, не се признават за доказателства. Още повече обвинителите искат каквито и нарушения да са допуснали, след като делото бъде насрочено в съда, повече никой да не може да възразява. Прокурорите предлагат по американски модел у нас да се дават привилегии на членовете на престъпни групи, които свидетелстват срещу лидерите им.