Ферхунде: Господ ми даде всичко

Дениз Чакър, която изпълнява ролята наФерхунде в „Листопад”, говори пред камерата на Би Ти Ви за героинята си, за хобито си и за изпълнените си мечти.

- Дениз, приличаш ли на Ферхунде?

- Ние станахме много добри приятелки с моята героиня. Тя е преживяла много повече неща от мен, има много по-голям житейски опит, затова мога да кажа, че аз се научих на много неща от нея. Ферхунде е с лош характер, затова има моменти, в които ние доста се разминаваме.

- Какво ти даде и какво ти отне тази роля?

- Нищо не ми отне, само ми даде. Имах шанса да работя с много големи актьори. Затова този сериал беше и като продължение на 4-годишното ми образование. Истинска школа. Завършила съм актьорско майсторство, но тази роля ме изгради като актриса.

-   Как реагират хората, като те видят на улицата?

-   Никога не са се опит­вали да ми забият шамар, въпреки че аз съм лошата героиня във филма. И това се дължи най-вероятно на факта, че аз се опитвам да обясня с . Ферхунде е твърде умна и хитра.

-   Каква е Дениз Чакър в реалния живот?

- Едно от най-трудните неща е да разкажеш на другите кой си ти. Аз завъ рших държавната консер ватория в Анкара през 2004 г. профил „Актьорско майсторство“, след което се преместих в Истанбул, където започна моето при ключение с тази професия. На 31 декември 2009 г. навърших 28 години. Успоредно със снимките на „Листопад“ играя на театралната сцена, по ставяме драматизация по Шекспир.

- В сериала не те обичат много, с кого от актьорите си добра приятелка извън сагата?

- Ние сме един чудесен, много добър екип. Въпре ки че снимаме драма, в паузите между отделните сцени много се забав ляваме. Батко Халил е много хубав човек. Като усети, че атмосферата се нажежава, ни разсмива с виц, от което ние веднага се отпускаме. Дори този филм да приключи, наши те приятелски отношения ще продължат.

- Как прекарваш сво бодното си време?

- Снимам с фотоапарата си. Това е най-голямото ми хоби.

- Фотограф, актриса или театрална актриса, къде се чувстваш най-силна?

- Театърът е моята сти хия. Най-голямата ми връзка с изкуството е на театралната сцена, тя ме разтреперва най-много. Там истински се вълну вам. Моят свят се променя там.

- А винаги ли си искала да правиш това?

- Да, това беше детска та ми мечта. Всичко, за което съм си мечтала, ми се случи. Толкова много и толкова отвътре съм го поискала, че Господ ми го даде, четем интервюто по страниците на в.“ШОУ“.