Страната, където чистачка получава $100 000 заплата

Люсил Лиево е 25-годишна геоложка от Франция, която на всеки 2 седмици изминава 1300 километра със самолет, за да отиде до работното си място в миньорско селище Карата в Северозападна Австралия. Тя е една от малкото жени сред десетките брадясали мъже на летището в Карата, които чакат да се приберат от работната смяна.

"Австралия е като Елдорадо", смята Лиево, която е дошла в Австралия преди една година по време на ваканция. Сега тя получава по $5000 на месец (всички суми в статията са в американски долари - бел. ред.), като работи всеки 2 от 3 седмици в откритата медна мина Уим Крийк. "Тук е много, много лесно за един геолог да си намери работа", коментира тя.

От друга страна, за Австралия е много трудно да си набави необходимата работна ръка, за да поддържа бума на миньорската индустрия, разказва в свой репортаж "Ройтерс". Все по-свитият пазар на специалисти води до вдигане на заплатите, а това в комбинация с поскъпващия австралийски долар оказва натиск върху целия производствен сектор.

Лиево печели около $60 000 на година след облагането с данъци и ходи на работа със самолет, но за стандартите на миньорския град Карата тя е нископлатена. Началник на една мина може да взима повече от $200 000 на година, което е повече от директора на Федералния резерв на САЩ. Шофьорите на камиони също взимат шестцифрени заплати. Строителите получават около $150 000, което е повече, отколкото заплатите на лекари и адвокати.

"Може да видите момичета да чистят лагерите на миньорите и те без особени усилия ще взимат $100 000 на година", казва Трейси Рейс, туроператор от град Карата. Причините за тези главозамайващи заплати и липсата на кадри са елементарни - в цяла Австралия живеят едва около 22 милиона души, които не могат да запълнят пазара за разработване на огромните природни богатства на континента.

Добивната индустрия (полезните изкопаеми, минно дело, газ и петрол) е планирала проекти за около $400 милиарда, които ще се нуждаят от поне 70 000 нови работници през следващите пет години, твърдят правителствени източници.

Предвижда се и строителната индустрия да отвори нови 196 000 работни места за същия период, като повечето от тях също ще са свързани с мините и енергийните проекти. Бумът е в самото си начало, но въпреки това вече не достига работна ръка – не само за квалифицирани професии като геолозите, но и за неквалифицирани. Така дори и строителите, чистачите, готвачите и шофьорите печелят огромни суми.

За разлика от Дубай и Сингапур, които широко отвориха вратите си за временни чуждестранни работници за нискоквалифицирани позиции, Австралия все още не е направила това. Според австралийския милиардер Джина Райнхарт вече е крайно време за сериозна промяна.

"Австралия има нужда от временни чуждестранни работници", смята най-богатият човек в Австралия. Състоянието й се изчислява на над $10 милиарда и е придобито чрез миньорската индустрия.

В Сингапур неквалифицираните чуждестранни работници като домашните прислужници получават около $1465 на месец, но без право да кандидатстват за статут на постоянно пребиваващ. Райнхарт е предложила Австралия да последва този модел, но идеята й предизвика гняв в австралийските профсъюзи.

"Казали сме на правителството, че не може да позволим внасянето на евтина работна ръка от Азия в отдалечените северноавстралийски региони", смята Пол Хауис, един от лидерите на профсъюзите и с влияние в управляващата Лейбъристка партия.

Проблемът с чуждата работна ръка е много сложен, понеже той автоматично се свързва с представата за нископлатени работници, а това е в противоречие с националната идея на Австралия. Държавата-континент се смята за безкласово общество, основано от през XVIII век от емигранти, дошли от гетата на Англия. За някои хора дори самото споменаване на чуждестранни работници означава създаването на по-долна класа нископлатени работници от Азия.

Проблемът обаче не е само морален. Австралия вече е изправена пред проблема за осигуряване на инфраструктура за новите над 100 000 души, които всяка година се настаняват за постоянно в страната. Това кара дори и най-острите критици на предложението на Райнхарт за Сингапурския модел с временен престой на чужди работници да признават правотата й поне в едно нещо.

Моделът на временните работници от чужбина всъщност вече е познат в източната част на Австралия, където частни предприемачи наемат сезонни работници от Югоизточна Азия. Техният труд всъщност е по-скъп от този на австралийците, но според производителя на домати Ричард Хамли те работят много по-усърдно от местните жители и цената е оправдана.

Миньорските профсъюзи обаче твърдят, че в техния сектор могат да продължават работа с наличната работна ръка, макар че преките им началници се оплакват от голямо текучество и предпочитат жител на Бангладеш с елементарни познания по английски пред опасността да попаднат на местен любител на чашката или дрогата.

Двайсет и двата милиона жители на Австралия живеят на континент с размерите на Западна Европа, но 90% от тях са се сбутали в едва 3% от територията й. Очакванията са до 40 години популацията да нарасне до 36 милиона души.

В град Карата, където по официални данни живеят около 18 000 души, не достигат жилища за всички желаещи и на миньорските компании излиза по-евтино да карат персонала си със самолети от големите градове, отколкото да плащат наеми или да застрояват.

Въпреки това, дори и пътуващите миньори ще имат нужда от медицински персонал, ако се разболеят, и от забавления, когато им стане скучно. Такива услуги все още не са осигурени навсякъде и нуждата от работна ръка продължава да е все така висока.