Кметът на Община Велики Преслав Димо Бодуров пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Бодуров, какъв е Вашият коментар на резултатите от социологическото проучване на „Сова Харис” за Община Велики Преслав?
Димо Бодуров: Социологическото проучване мисля, че обективно е отразило сегашното състояние в общината. Хората ясно и точно са посочили проблемите, които ги вълнуват, и които не успяхме да решим в този четиригодишен мандат. Част от тези проблеми са проблеми, които общинската администрация на местно ниво трудно би решила, ако няма цялостна държавна политика в това отношение. Говоря за здравеопазването, говоря за безработицата, говоря за инфраструктурата между селските пътища. Уличната инфраструктура наистина е в много окаяно състояние; има заделени финансови средства по оперативните програми, с които тя да бъде оправена, но има някои условия, които предварително трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат използвани тези финансови средства. Именно това незнание на хората предполагам, и искането им – това да стане по най-бързия начин, ги е мотивирало да посочат тяхната неудовлетвореност от неизвършената работа от страна на общинска администрация.
Фокус: В изследването се наблюдава една неудовлетвореност на жителите и от работата на Общинския съвет – на какво се дължи тя?
Димо Бодуров: Това е доста интересен факт. Общинският съвет е местният законодателен орган и трудно мога да коментирам това нещо. И аз като кмет през тези 4 години попаднах в един период, който беше много сложен, както от политическа гледна точка, така и в последните години, когато влязохме в Европейския съюз и започнахме да усвояваме европейските фондове. Тогава настъпи и икономическата криза, която малко или много се отрази и особено силно повлия върху малките общини, каквато е Велики Преслав.
В проучването има и някои положителни тенденции, за което благодаря на гражданите, че са ги оценили като дейност от страна на общината, кмета и общинската администрация. Те са във връзка със сметосъбирането, сметоизвозването, уличното осветление, възможностите за паркиране, общественият ред и сигурност. Това никак не е малко и аз, като гражданин на тази община, изпитвам едно удовлетворение, че трудът, който сме положили през тези 4 години, има някакво измерение и положителна част. Затова – не им се сърдя на хората. Именно тази социология показва къде точно трябва да бъдат насочени силите на новата общинска администрация и на новия общински съвет. Това ни дава и една насоченост за програмата, визията и развитието на общината в следващия програмен период; както към европейските програми, така и за развитието на общината. Посочени са точните проблеми, които новото ръководство на общината би се ангажирало да реши в следващите 4 години. Проблемите като цяло не са нерешими, но това не може да стане с магическа пръчка, за една или две години, а в един по-дълъг период от време. Както част от анкетираните споменават – трябва да има програма и визия и да се следват конкретните стъпки към крайната цел.
За момента успяваме, с нашите финансови възможности, с помощта на ФЛАГ, с помощта на вътрешни заеми (тъй като общината има някакъв финансов ресурс и резерв да управлява европейските проекти). Но тенденцията, която се наблюдава сега - всички програми да излизат по едно и също време, да бъдат изпълнявани в един и същи период, вече изисква наистина голям финансов ресурс, който ще затрудни много общини. Защото единствената възможност да ползваш наистина някакъв ресурс, това е да бъде увеличена приходната част на бюджета. Има една тенденция, която се наблюдава в близките 2-3 години – приходната част, която се гласува от бюджета, първо, с всяка измината година да намалява. Второ – събираемостта на данъците също намалява. Другото, която е съществено от бюджета, е, че продажбата на дълготрайни материални активи, които средства наистина могат да се ползват за капиталови разходи в бюджета, с всяка измината година намаляват. Т.е. продажбата на общински земи, имоти, сгради и др. с всяка измината година става все по-трудно и по-трудно. Намаляването на приходната част на бюджета, която може да бъде използвана в европроектите за съфинансиране, за мостово финансиране на част от проектите и затруднява допълнително общинските администрации. Работи се и върху това - ФЛАГ да дава възможност не само за междинно финансиране на някои дейности, но и за кредитиране на общината по по-облекчен режим. Много общини, при един добър кредитен рейтинг, ще се възползват от тази възможност.
Фокус: Какво е бъдещето на туризма в общината? Как го виждате вие в следващите години?
Димо Бодуров: През този мандат положихме доста усилия. От 2005 г. насам първо, по една европейска програма, направихме стратегия за развитие на туризма. След това - тя беше доразвита по ОП „Регионално развитие” и по точно по програма ФАР към предприсъединителните програми. Там се изчистиха някои насоки за развитието на туризма във Велики Преслав и бяха подпомогнати от експерти от гръцка страна, които посочиха насоките за развитие на туризма в общината. През 2007 - 2008 г. общината подготви един проект - в него бяха взети всички тези насоки, които ни бяха дадени. Подготвихме се и с работни проекти, за да можем да засилим атракциите. По- специално част от средновековна България да бъде представена по такъв начин, чрез който да се засили интересът на туристите. Направихме един проект – „Векът на цар Симеон Велики оживява”, който представихме по ОП „Регионално развитие”. На първа инстанция проектът беше отхвърлен, поради някои неточности от наша страна. След това беше доработен и направен на три или четири етапа допълнително. За всеки етап сме кандидатствали по съответните програми и в следващия мандат предполагам, че тези неща ще се случат. Това, което сме заложили като първоначална визия на общината, и като искания атракцията Велики Преслав, като средновековна столица, да бъде промотирана в национален и световен мащаб, ще се случи. И предполагам, че туристопотокът, който ще минава през нашата община, ще се увеличи. Така е и според икономическия анализ, който сме дали с проектите. Това ще доведе и до подобряване на материалното състояние н жителите на общината.