Отчаяната и опасна хазартна игра на сирийския режим

Почти половин година след началото на Арабската пролет бившият президент на Тунис бе осъден задочно, Египет е затънал в конституционен дебат преди изборите през есента, а либийският лидер Кадафи се бори за живота си. 

В Залива правителството на Бахрейн, подкрепено от саудитските сили за сигурност, се окопава отново със съдебни процеси срещу политически опоненти и медицински служители, а президентът на Йемен може да се върне, а може и да не се върне от Саудитска Арабия, където се лекува от рани, получени при нападение срещу двореца му, пише „Индипендънт“.

Една от най-жестоките и потенциално най-дестабилизиращи - или по-позитивно казано, трансформиращи - борби все още предстои да стигне своята кулминация в Сирия, където президентът Башар Асад произнесе вчера първото си телевизионно обръщение от два месеца насам. 

Ако с това искаше да подеме отново политическата инициатива, очевидно той се провали. А ако искаше да протегне маслинова клонка към опонентите си, неговото послание не бе разбрано. 

Той едва бе завършил речта си, когато те излязоха по улиците, за да изразят недоволството си. Опитът да се успокои нарастващото напрежение даде обратен резултат.

Асад опита отчаяните хитрини на всеки лидер, който е под заплаха. Той обвини и заплаши опозицията, нарече ги хулигани и саботьори, а в същото време се опита да ги привлече обратно с неясни обещания за амнистия (Асад все пак обяви обща амнистия днес - бел.ред.).

Той изрази съжаление за първи път за смъртта на протестиращи и даде да се разбере, че има възможност за "национален диалог". Той каза, че ще формира нова комисия, която да преразгледа конституцията, а пакет от реформи ще бъде готов до септември.

Изпадайки в двете крайности по този достопочтен начин обаче, бе невъзможно да се определи дали той засяга темата за политическите реформи чистосърдечно или това бе залъгалка за критиците му у дома и в чужбина. 

С опита си да угоди едновременно на хардлайнери и на потенциални реформатори, той рискува с един балансиращ акт, който едва ли ще доведе до добър край.

Както показа съдбата на Хосни Мубарак, има момент, след който обещанията за реформа, колкото и да са добросъвестни, вече не са достатъчни. 

С над 1000 убити протестиращи в Сирия, над 10 000 бежанци в Турция, още 10 000, които се опитват да се доберат до Турция и опустошени села и градове, този момент със сигурност бе достигнат.

Международният отговор е лишен от яснота и съгласуваност, отчасти защото залозите са твърде високи.

Евентуален хаос в Сирия би имал по-дълбоки последствия за региона от всички революционни промени, които се случиха досега.

Един поглед към картата е достатъчен, за да се види колко крехка е стабилността в този регион.

Една от надеждите, както британският външен министър Уилям Хейг предположи вчера, е че правителството на Турция, подсилено от последните избори, може да упражни натиск върху Асад да въведе реформи или да се оттегли. 

Сред европейските министри на външните работи са в ход действия за нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща военните репресии в Сирия. Дори ако такава резолюция бъде отхвърлена от Русия - нещо, което изглежда неизбежно - е трудно да се предположи как някакъв външен натиск ще промени динамиката на случващото се в Сирия. 

Асад, който породи такива надежди, когато наследи баща си на поста преди 11 години, вероятно позволи възможността за контролирани реформи да му се изплъзне.

За съжаление неговото помайване може да има допълнителна цена. Управниците, които показват по-реалистично разбиране за това какво е необходимо да сторят - в Мароко и в по-малка степен в Йордания - може да открият как народният апетит за умерени реформи се превръща във въстание под влияние на събитията в Сирия. 
В опита си да се опълчи на вятъра на промяната, Асад рискува да отприщи ураган.