Страхът е най-продаваният нов продукт на Wall Street

Почти две години, след като фалитът на Lehman Brothers предизвика началото на световната финансова криза, Pacific Investment Management Co. планира да представи на пазара нов продукт, който ще предлага защита на инвеститорите срещу пазарни сривове от над 15%.

Pacific Investment Management Co, или PIMCO, управлява един от най-големите фондове за облигации в света, начело с известния инвеститор Мохамед Ел-Ериан.

Оценките на анализаторите на Morgan Stanley показват, че през второто тримесечие търсенето на хеджиране срещу подобни катаклизми е предизвикало петкратно нарастване на търговията с кредитни деривати,  които спекулират с пазарната волатилност, пише Bloomberg.

Опитите за защита срещу нова катастрофа спомогнаха за повишаването на относителната цена на повечето „мечи“ кредитни деривати до най-високите й нива за последните две години. Това показва че психиката на инвеститорите все още не се е възстановила от банкрута на Lehman Brothers на 15-ти септември 2008 г., заличил 20,3 трлн. долара от световните фондови борси и причинил замразяването на кредитните пазари.

„Всички почват да разбират, че пътят към възстановяването ще е доста по-дълъг и доста по-мъчителен“, казва Уилям Кънингъм, главен стратег към инвестиционния отдел на базираната в Бостън State Street Corp, управляваща 2 трлн. долара. „Нещата са крехки и уязвими по начин, който няма аналог в историята“, допълва той.

Търсенето на защита срещу така наречените „tail“ рискове – екстремни пазарни флуктуации, които финансовият модел на Wall Street не може да предвиди, се увеличава поради реакцията на инвеститорите на събития, като паниката от 6-ти май, която за кратко време запрати Dow Jones Industrial Average с цели 1000 пункта надолу, или кризата около държавния дълг на Гърция, която на 7-ми юни беше причина за понижаването на курса на еврото спрямо долара до четири годишно дъно.

През по-голямата част от 2008 г. преди колапса на Lehman Brothers, анализаторът Насим Николас Талеб предупреждаваше банкерите, че разчитат твърде много на вероятностни модели и си затварят очите за потенциални катастрофи, които той нарече „черни лебеди“, правейки аналогия с широко разпространеното вярване през XVII век, че съществуват само бели лебеди, разклатено, след като през 1679 г. в Австралия са открити черни. Според книгата му “The Black Swan” (Черният лебед), публикувана през 2007 г., опасността от „tail“ рискове нараства.

За да се защитят от „tail“ рискове, инвеститорите обикновено търсят най-евтината застраховка срещу апокалиптични пазарни разпродажби, главно чрез деривати, които се очаква да увеличат цената си, докато трае сривът на пазара за всички инструменти - от акции до австралийски долари.

Indiana Public Employees Retirement Fund с активи от 14 млрд. долара изпрати искане до финансовите институции в САЩ през януари за информация за програма за управление на „tail“ рискове, която би защитила фонда от „евентуален екстремен пазарен срив“.

Терминът „long-tail“ риск се отнася до краищата на стандартните „камбановидни“ криви, които анализаторите използват за определяне на вероятността за загуба или печалба на даден пазар. Най вероятният изход лежи по средата на кривата, а най-малко вероятният, като например спад от 5% за индекс, който през повечето дни се покачва или пада с по-малко от 0,25%, са разположени в краищата или „опашките“ на кривата. Колкото по-голямо е отклонението, толкова по-дълга е опашката.

Талеб помага за разработването на първите опити за „tail“ рисково хеджиране през 80-те години на миналия век, като търгува с опции за банки, включително First Boston, сега част от Credit Suisse. Талеб създава това, което по-късно нарича „масивна“ позиция в опции за евро-доларови фючърси, по-време на краха на пазара от 19 октомври 1987 г. - най-силният еднодневен спад на Dow Jones, който накара Федералният Резерв да насърчи ликвидността в банковата система, като понижи междубанковите лихви, предизвиквайки скок в цените на фючърсите.

Pimco, компанията управляваща най-големия облигационен фонд в света, Deutsche Bank и Citigroup са сред компаниите, които предлагат на клиентите си защита от „tail“ рискове чрез фондове или пазарни инструменти, които имат свойствата на хедж фондове. Според Талеб много малко компании ще имат смелостта да се придържат към подобна стратегия.

„Ще окапят като мухи“, казва Талеб, професор в Polytechnic Institute към New York University, който през 1999 г. създаде „tail“ риск хедж фонда Empirica LLC. „Както те, така и клиентите им ще се откажат в даден момент. Виждал съм това и преди“, коментира той.

Освен притесненията около държавните дългове в Европа, които доведоха до понижаване на кредитните рейтинги на Гърция, Испания и Португалия, инвеститори, като Кайл Бас, който спечели 500 млн. долара преди три години по време на ипотечния колапс в САЩ, са притеснени, че дори най-силните икономики в света са изправени пред риска от хиперинфлация, заради средствата, вложени за спасяване на световната финансова система. Към настоящия момент САЩ имат публичен дълг от 8 трлн. долара спрямо 4,5 трлн. долара в средата на 2007 г.

Китай се опитва да се справи с балона в сектора на недвижими имоти, докато растежът на икономиката се забави от 11,9% на 10,3%. Цените в 70-те най-големи китайски града са скочили с 11,4% на годишна база през юни след рекордната инфлация от 12,8% през април и 12,4% през май.

В същото време анализатори смятат, че пазарната ликвидност, или способността на инвеститорите да влизат и излизат от дадена позиция, докато пазарът се променя, не се е възстановила напълно след колапса на Lehman Brothers.

През септември 2008 г. на инвеститорите беше напомнено, че невероятното може да се случи, след като правителството на САЩ национализира ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac, докато AIG, най-голямата някога застрахователна компания в света, бе на ръба на фалит.

Все по-често случващите се събития, попадащи извън зоната на предвидимата вероятност, карат мениджъри на пенсионни фондове и други институционални инвеститори, които навремето избягваха скъпите хеджиращи стратегии, да се замислят въпреки прогнозираните 3% среден годишен ръст на американската икономика до 2012 г. и очакването индексът S&P 500 да се покачи със 17% до края на годината.

„Хората се опитват да преосмислят стереотипите, че „tail” рисковете от една страна са толкова редки, а от друга толкова екстремни, че всъщност за тях нищо не може да се направи“, казва Южин Людвиг от Promontory Financial Group.

Deutsche Bank представя „tail” риск хедж индекс, който нараства с очакванията на инвеститорите за пазарна волатилност. Equity Long Volatility Investment Strategy, или ELVIS, използва деривати, свързани с S&P 500, които залагат на волатилността на индекса.

Наред с търсенето, цената на „tail” хеджирането също се увеличи. През юни инвеститорите, купуващи опции, изплащани при спад на S&P 500 с повече от 23% от нивата през април, плащат със 75% повече от тези, които залагат на ръст на индекса.

Но придържането към „tail“ рискова стратегия може да бъде психологически трудно, защото възвращаемостта, дори и голяма, се случва през сравнително дълги периоди от време.

„Ако погледнете към статистиката за по-дълъг период от време - шест, седем, осем години, възвращаемостта при „tail“ рискова стратегия е добра“, казва Талеб. „Но ако наблюдавате представянето на инвеститор в едногодишен план – той ще ви изглежда като идиот. А никой не иска да изглежда като идиот“.