След 17 години приключи най-големият ремонт в света

Последните заграждения са прибрани, строителните машини са изключени и във всички офиси отново може да се работи. Сложен е край на най-голямата програма за ремонт в света.

Става дума за обновяването на Пентагона, погълнало 4.5 милиарда долара. Огромната сграда, построена само за 17 месеца в началото на Втората световна война, бе ремонтирана 17 години, разказва в."Вашингтон пост"На практика разглобихме сградата и я сглобихме отново, докато в нея работеха 20 000 души".

Комплексът е "разсъблечен"Все едно да разглобите черно-бял телевизор и да сглобите цветен, но без да изгубите нито една от любимите си програми".

 

При строежа заради изискванията да се пестят максимално материали, необходими за отбраната и производството на кораби и оръжие, от проекта са премахнати куп неща, включително асансьорите (с изключение на един - за министъра на отбраната). Сградата е само на 5 етажа и не е проблем военните да тичат по стълби и бетонни рампи. Днес след ремонта в Пентагона вече има 70 асансьора.

Заради изискването от 40-те години строителството да е бързо и евтино кабели и тръби не се вграждат в стените, а се монтират отвън, поради което на много места коридорите сякаш бяха от подводница.

В Интегрирания център за извънредни ситуации днес се следят сигналите от 500 камери, монтирани по паркингите, коридорите и входовете. Специален екран показва състоянието на всяка една от хилядите противопожарни аларми в сградата. Датчици следят непрекъснато за евентуална химическа, биологиеска или радиационна атака срещу комплекса.

Дори тесните кухненски боксове и щандът за хот дог в централния двор са заменени с просторни кафенета.

В най-натоварения етап от работата с обновяването са заети над 3500 души. Като цяло за 17-те години на проекта с него са били ангажирани повече от 15 000 работници и специалисти. След като в края на април в офисите се връщат последните преместени служители на Пентагона сега само шепа хора довършват документацията, а прерязването на лентата е планирано за това лято.

Огромната сграда изглежда много по-различно от състоянието й през 1984г., когато поддръжката е поета от Стив Картър, а из града се носят легенди за пълчищата хлебарки и плъхове като пудели в подземието.
Картър очаквал военните да разполагат с модерна техника и с ужас установил, че в службата му няма дори един компютър. Противопожарни системи, разпръскващи вода, има само на няколко места. В сградата, която 11 години след откриването си не е отговаряла на федералните стандарти за сигурност на електрозахранването, се случват средно по 20-30 инцидента с прекъсване на тока всеки ден. Коридорите са влажни и мрачни.

Положението се променя чак през 1990г., когато строителният отдел на Пентагона успява да получи прекия контрол над сградата.

Картър събира "Дъска на ужасите" със закачени на нея ръждясали тръби, антични кабели и откъртени парчета азбест и започва да я разнася по офисите в Конгреса. Когато и това не сработва, той вкарва групи с висши служители в подземието, за да видят с очите си за какво става дума.

Одобрението за ремонта е дадено най-накрая през 1993г., а решението е той да продължи 14 години, за да не се пречи на работата в сградата и да се разпредели тежестта на разходите в повече годишни бюджети.

Обновяването започва с проблеми през октомври 1994г., а реалният напредък идва 3 години по-късно. Тогава проектът е поет от Лий Еви, който организира проекта като военна операция и разделя Пентагона на 5 сектора, ремонтирани един по един.

Служителите трябвало да се преместят временно и не всички са го правили без съпротива. Понякога се е налагало да им режат кабелите, да къртят с пневматичен чук над главите им и да лепят предупреждения за носещи се във въздуха опасни частици азбест. Впрочем, това с азбеста не е лъжа - от сградата са изнесени почти 70 000 куб. м. от този материал.

Ремонтът понася и един силен удар - атентатът от 11 септември, който унищожава току що завършената първа част от Пентагона. Забилият се самолет на "Америкън еърлайнс" отнема живота на 59 души на борда и на 125 души в сградата. Ако не бяха монтираните устойчиви на експлозии прозорци, подсилената структура и противопожарната система, разрушението щеше да е още по-голямо. Сигурно щяха да са повече и жертвите, ако много от офисите не бяха все още незаети.

Благодарение на проекта "Феникс" година по-късно цялата разруха е премахната и служителите се връщат на работа.

Днес е останало много малко от първоначалния комплекс. В последния момент властите се сещат да запазят малък участък в оригиналния му вид, за да виждат посетителите как е изглеждала сградата в началото.

Всъщност атентатът предизвиква ускоряване на работата. Първоначално е изчислявано, че ремонтът трябва да приключи през 2007г., но през 1999г. е преценено, че датата трябва да се измести до 2014г. След 11 септември Конгресът добавя средства, за да се сложи през 2011г. край на най-продължителният ремонт в света.