Смъртта на Варшавския договор

Преди 20 години умира Варшавският договор - онзи съюз, който трябваше да бъде военната отбрана на соцлагера и който бе създаден под диктовката на Москва. Безславният съюз бе погребан тогава без всякакви почести.

"Днес предиобед подписахме протокола за края на Варшавския договор. Това означава, че от днес той вече не съществува" - това заявява на 1 юли 1991 година бившият десидент и тогавашен президент на Чехословакия Вацлав Хавел.

Почти 40 години след основаването си военният съюз, създаден под диктовката на Москва, престава да съществува. Започва нова глава от европейската история. "Нашето решение е историческо, защото чрез него ние се сбогуваме с ерата, в която Европа беше идеологически разделена. Пред нас е визията за една свободна, демократична и обединена Европа", казва Хавел по време на церемонията, сложила край на Варшавския договор.

Погребение втора категория

Не е случайност, че тази церемония се състои именно в Прага. Единствената военна операция на Варшавския договор е през август 1968 година. Тогава войниците на пакта, между които и българи, нахлуват в Чехословакия и потушават брутално реформаторското движение на Пражката пролет. 75 000 съветски войници остават в Чехословакия, за да потушават всеки опит за бунт срещу комунистическия режим. Така "братската помощ", която страните от Варшавския договор оказваха на управляващите в Прага, завършва в крайна сметка със съветска окупация. Последният съветски войник напуска Чехословакия едва през лятото на 1991 година.

На церемонията, която погреба без почести Варшавския договор, не присъстваше най-важният държавен ръководител - Михаил Горбачов. Казват, че се страхувал от реакциите на сънародниците си заради организираното в Прага "погребение втора категория". Днес, 20 годинипо-късно, пак на церемония в Прага той изпрати послание, в което изразява разочарованието си от факта, че "все още няма международна система за сигурност и че единствената останала суперсила - САЩ - се опитва да подчини света".

За самите чехи и словаци документът, удостоверяващ смъртта на Варшавския договор, е поредният акт на освобождение от съветското влияние. В нощта срещу 28 април 1991 година съветският танк номер 23, символ на освобождението на Чехословакия от нацистите, беше боядисан в розово, а върху купола му бе поставен огромен среден пръст. Автор на провокацията е тогавашният студент Давид Черни, скандализирал преди няколко години Брюксел с експозицията си "Ентропа", в която България беше представена като тоалетна.

От Владивосток до Ламанша

През 1991 година розовият танк на Черни предизвиква бурни реакции сред чехите. Едни са разгневени, а други ликуват, защото виждат в танка символ на съветската окупация. Впоследствие танкът е пребоядисан още два пъти - в оригиналния си цвят от чешки военни и отново в розово от петнайсетина чешки депутати. В крайна сметка той попада в музей извън Прага.

20 години по-късно розовият танк се появява отново - този път е поставен върху специална конструкция в река Вълтава. Той е част от така наречената "Седмица на свободата", с която чехите отбелязват края на Варшавския договор и на съветския диктат в Източна Европа. "Премахването му е важен политически и психологически момент", Краят на Варшавския договор укрепи нашата сигурност от Владивосток до Ламанша. Този акт тласна напред обединението на цяла Европа."