Разпад на еврото в 6 точки

Ако се разтърсите достатъчно, все още е възможно да намерите няколко човека, които продължават да вярват в това, че еврото ще успее да оцелее, хванало на борда си всичките 17 държави, които го употребяват. Единият от тях е президентът на ЕС Херман ван Ромпой. Другият е Жан-Клод Трише, президент на Европейската централна банка. Е, има и няколко журналисти във Financial Times, които също вярват в еврото (закачка към конкуренцията).

Почти всички останали смятат, че Гърция със сигурност ще върне отново националната си валута, както и че целият проект, наречен еврозона, ще последва съдбата на Атина още преди да е дошъл краят на десетилетието.

Знаем, че не може да започнеш война без да бъде произведен първият изстрел, също така няма как да разберем как ще се разпадне еврозоната, ако не посочим слабите й места.

Какви могат да бъдат потенциалните повратни точки? Най-вероятно те няма да са тази, които всички очаква. Това не е начинът, по който стават нещата. Това ще бъдат черни лебеда - събития или моментни на криза, за които никой дори не е посмял да се замисли или разтревожи.

Ето шест неща, върху които трябва да обърнем внимание:

Първо: Военен преврат в Гърция или Португалия. Тези две страни бяха все още под военни режими, когато Beatles пуснаха Let it Be. Поемането на властта от армията е част от тяхната най-скорошна история - военните винаги са се възприемали за спасители на народа в моменти на криза.

Може ли това да стане отново? Ако Гърция се върне обратно към драхмата, най-добрият начин да го направи е военните да превземат властта, да преустановят плащането на външния дълг, да поемат контрол върху капитала и да започнат да печата пари. Освен това военните ще затегнат контрола и спазването на закона в период от няколко тежки години.

Но дори да се появи и сянка от танкове по улиците на член на ЕС ще предизвика хаос на финансовите пазари, което ще доведе до сгромолясване на еврото и цените на акциите.

Второ: Германският конституционен съд решава, че спасяването на закъсали страни с държавни пари е незаконно. Според оценката на Morgan Stanley това е един от потенциалните рискове пред Европейския фонд за финансова стабилност (European Financial Stability Fund - EFSF), който набира своите средства, чрез емитиране на дълг от държавите членуващи в него. Такова решение изглежда малко вероятно, но все пак?

Какво ще се случи тогава? Германското правителство няма да може да продължи да пренебрегва конституцията на страната, така както става в САЩ например. Най-доброто решение при такива обстоятелства би било Берлин да намери начин да осигури временни средства с които да подпомага периферията. В същото време обаче Германия най-вероятно ще подготви своето собствено излизане от еврозоната. Така с масивна подкрепа за периферията и без германия в еврозоната, единната валута колкото и парадоксално да изглежда ще започне да се повишава.

Трето: Националистката Марин Льо Пен (наследила баща си Жан-Мари Льопен) печели президентските избори във Франция. Досега единната валута не е срещала сериозни политически опоненти в страните, където еврото се използва. Дори в Гърция, където улиците крещяха за излизане от еврозоната, политическата класа в Атина дори не подложи темата за разглеждане.

Известно е, че крайно-дясната лидерка Марин Льо Пен иска да въведе обратно франка. Ако тя победи Никола Саркози догодина, ще постави този въпрос сред приоритетите си в управленската си програма. Френските гласоподаватели, за разлика от своите лидери, винаги са били скептични по отношение на еврото, така че от която и страна на политическия спектър да дойде предложението за излизане от Еврозоната то е много вероятно да намери солидна подкрепа.

В такъв случай пазарите ще изпаднат в паника, френските ДЦК и акциите ще се понижат, което допълнително ще даде тяга на процеса.

Четвърто: Международният валутен фонд спира да налива пари във фалирали държави. В момента МВФ представа огромната си част от финансови и административни ресурси за да помогне на еврозоната, независимо то това, че във валутния блок се намират едни от най-големите икономики в света и гражданите му са сравнително богати.

В тази битка за спасяване американците, австралийците, японците и корейците нямат думата. Защо ще им е да оправят със свои собствени средства каша, която е забъркана от друг, при положение, че няма много сигнали тя да се оправи? Рано или късно тези страни ще настояват МВФ да оттегли подкрепата си. Дори с французойката Кристин Лагард начело, такива призиви ще станат невъзможни за отклоняване. Какво би се случило тогава?

Без МВФ спасяваният няма да могат да продължа. Всяка една страна с фискални проблеми в еврозоната ще трябва да преговаря за контролируемо преструктуриране на задълженията си. В този случай еврото ще отслабне, но фондовите пазари ще отчетат ръст.

Пето: Китай спира кранчето. Пекин се превърна в един от най-големите купувачи на дълг, издаден от страни в еврозоната. Никой все още не е наясно каква игра играе Китай в това да държи еврото над водата. Най-вероятно това е необходимостта да бъде поддържана машината за експорт - Европа е толкова важен пазар за Китай, колкото са и САЩ. Може би Пекин просто диверсифицира своите резерви и бяга от американските ДЦК?

Ако все пак Китай преустанови с покупките на европейски дълг, играта свършва. Европейските пазари на държавни дългове няма да могат да издържат внезапното оттегляне на важен партньор. В интерес на истината трябва да отбележим, че еврозоната е започнала да разчита прекалено много на ненадежден партньор.

Какво ще се случи тогава? Европейските ДЦК ще се сринат(доходността им ще нарасне), но най-вероятно това ще се случи и с американските трежърита, защото инвеститорите ще се притеснят че американските книжа ще са следващите от които ще избяга Китай.

Шесто: Колапс на италианската банкова система. Досега тя успя да премине през кризата, „минавайки под радара". Но страната има огромно външни задължения и не особено силен икономически растеж. През миналата седмица имаше кратка паника, когато на борсата в Милано бе преустановена търговията на няколко финансови институции.

Ако италианската банкова система бъде засегната, това ще доведе до големи сътресения на целия „стар" континент, а от там в света ще се появи отново онзи Lehman-елемент, от който всички се страхуват. При такъв сценарии най-вероятно никой няма да иска да купува акции на финансови компании, а ще избягат при швейцарския франк и златото

Никой не е в състояние да каже къде ще свърши тази криза, както и никой не беше предполагал, че съветският режим ще свърши през 1989 г. в Берлин. Това, което можем да прогнозираме е, че в следващите пет години еврото ще се разпадне и посочените по-горе точки трябва много винително да се вземат предвид от инвеститорите.