Наши хора, вън от затвора

Миналата седмица американският прокурор Роб Ливърмор бе в Дупница, за да се срещне с кореспондентката на в. "Струма" Лидия Павлова. Но защо точно с нея?

Малцина знаят, че г-жа Павлова е носителка на приза за разследваща журналистика, който є бе връчен в Будапеща на 2 декември 2010 година от Международната федерация на журналистите и от СЕЕМО - най-голямата организация на водещите медии в Югоизточна Европа.

Дупнишката журналистка не е много известна, защото не ходи по пантофи в домовете на политици. Тя не се и пазари срещу колко лева да пише хвалебствия за големите на деня.

Обратното - Л. Павлова написа серия репортажи срещу Пламен Галев и Ангел Христов и те започнаха да я заплашват да спре. Върхът на терора бе, когато в една дискотека 18-годишният є син бе пребит от бодигарда на братя Галеви - Георги Градевски.

Лидия Павлова се оплака от терора над нея и над нейното семейство, а братя Галеви започнаха да я изнудват да оттегли своята жалба. Смелата жена обаче не я оттегли, защото чакаше помощ и справедливост от най-естественото място - Темида.

Родната Темида обаче й удари оглушителен шамар. Председателят на Кюстендилския окръжен съд Мирослав Начев издаде скандална оправдателна присъда по делото срещу братя Галеви за организирана престъпна група и напълно ги оневини по всички повдигнати обвинения. Заедно с тях магистратът оправда и личния бияч на Галевите - Георги Градевски, който публично преби сина на Л. Павлова.

Интересното е, че никой не се смути от оправдателната присъда на Окръжния съд в Кюстендил - нито министърът на правосъдието, нито главният прокурор, нито Висшият съдебен съвет, нито главният омбудсман, нито президентът, нито премиерът, нито председателят на Народното събрание.

Никой не отиде в Дупница поне да каже една добра дума за подкрепа на Л. Павлова. Та нали тя е единственият човек в Галевград, който се осмелява да критикува собствениците на Дупница.

В интерес на истината обаче ще отбележим, че един политик все пак отиде в Дупница. Това бе тогавашният вътрешен министър Румен Петков. Той обаче не се срещна с тероризираната журналистка, а се видя по приятелски с братя Галеви. И на импровизирана пресконференция обясни, че те са чудесни местни патриоти и добри хора. Галевите и министър Петков явно толкова се бяха харесали, че после се видяха и в София - на тайна среща, организирана от Алексей Петров на неговия басейн "Спартак".

Министър Петков никога не обясни точно за какво са разговаряли на тази среща, но все пак се изпусна, че са обсъждали въпроси за "националната сигурност". Тогава, след като разбраха че националната сигурност е в ръцете на братя Галеви, Румен Петков и Алексей Петров, за пръв път всички българи спаха спокойно.

Няколко неправителствени организации направиха подписка в защита на постоянно заплашваната Лидия Павлова. Те я изпратиха до президента, премиера, председателя на Народното събрание и до главния прокурор - да вземат отношение и да защитят свободата на словото в България.

Никой не откликна. С изключение на американския прокурор Роб Ливърмор, до когото никой не беше изпращал нищо. Той е носител на наградата за Специални постижения на Департамента по правосъдие в САЩ и идва често у нас по повод съвместни проекти за борба с корупцията, наркотрафика и прането на пари.

Щатският прокурор призна, че българските прокурори не се вслушват в съветите му, но уточни, че правораздавателните системи на България и САЩ са доста различни. Роб Ливърмор дойде в Дупница специално, за да даде кураж на Лидия Павлова, и каза, че хора като братя Галеви в САЩ отдавна щяха да са в затвора и всички да са забравили за тях.

Да, но в САЩ нито имат Висш съдебен съвет, нито президент им е Георги Първанов, да не говорим, че главният прокурор на Щатите изобщо не се казва Борис Велчев!

Сергей Трайков
Стършел