Предмет на дейност: дрога и убийства

Отрязани човешки глави, хвърлени в дискотека. Взривяване на ръчна граната по време на карнавал. Отвличане, изтезаване и разстрел на федерални агенти. Масови убийства и публични екзекуции. Повече от 23 хиляди жертви за четири години. Над 3500 само тази, а тя е едва преполовена. 

Това е лицето на мексиканската нарковойна. Отчавайщо зловещо, то постепенно влиза в онази до болка позната на света „монотонност” като например Близкия изток или да речем иранската ядрена криза. Уж всички търсят изход, а се вижда само задънената улица. 

Ревностният католик Фелипе Калдерон обеща на 111 милиона свои сънародници, че ще пребори наркокартелите. Това стана още с встъпването му в длъжност като президент през 2006 година. 

За целта държавният глава прибягна до ход, определян от мнозина не просто като рисков, а като отчаян. Хвърли армията в боя. Полицията била корумпирана и не можело да й се вярва. Съединените щати пък удариха едно „милиардно” рамо, защото 90% от кокаина, внасян там, идва именно от южния съсед. 

Военните обаче по никакъв начин не уплашиха престъпниците, държащи в ръцете си бизнес, изчисляван на 14 до 40 милиарда долара годишно. Напротив – ожесточиха ги. 

Насилието е повсеместно. Наркокартелите се избиват за територия и влияние помежду си, но същевременно оказват яростен отпор и на властите. Дори Холивуд не може да опише такава съвременна „дивозападна” касапница.

Само за последните 2 години официално регистрирани са над 1300 въоръжени сблъсъка. От тях близо 1000 са на ниво картели–власти. Броят на жертвите на нарковойната пък расте с всяка изминала година. През 2007 г. те са 2837, а през 2009 г. – 9635. 

Хората на Калдерон обясняват кръвопролитията с успешната тактика на правителството. Това било ужасна цена, но ставало ясно, че политиката на президента води до ограничаване на възможността за действие на картелите и затова те се избивали помежду си. Имало много арести, много конфискувана дрога.  

От друга страна обаче, има и виждане за ситуацията, далеч по-песимистично от президентското. Картелите са станали толкова могъщи и недосегаеми, че на практика контролират големи части от страната, в които буквално властва законът на джунглата.  

С проточването на операцията за неутрализиране на бандите пък идват и съмненията, че по примера на местни политици и полицейски служители на всички нива военните също ще бъдат изкушени от кокаиновите пари. А стигне ли се дотам, че и армията попадне в ръцете на трафикантите, битката между картели и държава ще изглежда все по-неравна. 

Красноречиво доказателство за това е паравоенната групировка Лос Зетас, създадена от бивши елитни командоси, която към момента е може би най-бруталната престъпна група в Мексико. 

Обществената подкрепа за президента също не е на особено ниво. Това е ясно дори и от самия факт, че Калдерон дойде на власт след победа с по-малко от 1% разлика със съперника си на президентските избори – социалиста Андрес Обрадор. Победа, върху която остана сянката на обвиненията в измами и която дори беше оспорена в съда. 

С други думи 36-ият държавен глава на Съединените мексикански щати (конституционното име на страната) не е от най-обичаните в сравнение с предшествениците си. А в 14-ата по големина страна в света и 11-ата по брой жители народният глас със сигурност е от значение. 

И макар Мексико да е сред икономическите лидери на Латинска Америка и една от най-бързо развиващите се икономики в света, бедността е начин на живот за голяма част от хората. А където има бедност, има и престъпност. 

Повечето картели залагат на тесни връзки с местното население. Правят дарения, строят училища и църкви. Изглеждат „добрите” и си осигуряват безценна закрила и помощ. Създават усещането, че всички са едно голямо семейство. 

Е, палят живи и режат главите (буквално) на тези, които не се подчиняват, но кое семейство няма проблеми?

Именно солидарността е в основата на възхода на мексиканските картели (основните са 6).  

Още в средата на миналия век „фермери” създавали коалиции помежду си, за да бранят „реколтите” от канабис и опиум – основен поминък за голяма част от мексиканците дори и днес (15 800 тона марихуана и 18 тона хероин са произведени през 2008 г.). Постепенно се създава добре организирана мрежа, включваща редица канали за внасяне на „стоката” на необятния американски пазар. 

Тази структура първоначално е подценена от големия американски брат, който обръща повече внимание на колумбийския кокаинов трафик в Южна Флорида и Карибския басейн. Така по естествен път Мексико става гара разпределителна на дрогата от Южна Америка. И връщане назад няма.