Воюващият с армията

Радослав Кърджиев е роден през 1972 г., завършил е Икономическия университет във Варна, управител и съдружник на “Икон” ООД, един от първите доставчици на интернет в Шумен. В продължение на два мандата е общински съветник, избран с листата на НДСВ, но през септември м. г. напусна партията с мотив, че проектът НДСВ е изчерпан. Името му нашумя през 2011 г., когато извади официално за обсъждане еретичната мисъл за “посягане” на бившето военно училище в центъра на Шумен. За това как ще продължат следващите етапи в тази битка, за мнението му за заема за улиците, ТЕЦ-а, общинската администрация и общинската бюрокрация четете в блица, който направихме с независимия общински съветник.

- Г-н Кърджиев, пуснах преди малко името ви в “Гугъл” и излизат основно две неща – напускането на групата на НДСВ и войната за военното училище. Първото вече е минало, но защо се заядохте с армията?
- Аз съм роден и израсъл в Шумен и като всички шуменци съм свикнал със съществуването му в центъра на града. Преди години военното училище беше едно от нещата, с които градът ни се славеше, а и не на последно място - внасяше значителни приходи. За съжаление след 1990 г. на няколко пъти числеността на армията ни беше намалявана, в следствие на което бяха закрити и много поделения от Шуменския гарнизон. Малко цифри за сравнение - ако преди 20 години само във военното училище е имало над 7000 служещи, то сега на неговата територия има около 1000 с тенденция тази година на намалеят още. 
Разбрах че от миналата седмица и музеят, който е едно интересно място, е с намалено работно време. Съдейки по все по-лошия външен вид на сградите, а и по факта, че голяма част от тях не се използват, се налага изводът, че Министерство на отбраната не разполага с достатъчно средства да подържа този терен.
- А басейнът? Бившият военен министър Николай Цонев гръмко обясняваше, че съоръжението ще бъде достъпно за децата и гражданите на Шумен, а какво стана?
- До мен постъпиха и сигнали от родители, че дори малката група деца, които са ползвали преди басейна, от няколко месеца нямат достъп, защото липсвало отопление. Друг парадокс е, че при това огромно количество празни сгради в центъра на града много институции купуват или наемат помещения от частни лица, за да извършват дейността си. Не давам!” Какво правим оттук нататък?
- В момента събираме становища и аргументация и когато сме готови, ще депозираме писмо до премиера Бойко Борисов. Той, като човек, близък до спорта и направил до момента много за спортната база в страната, се надявам да вникне бързо в проблема и да помогне на спорта в Шумен. На територията на бившето военно училище има затревено футболно игрище, тенискорт, басейн, волейболна и баскетболна зала. Безумно е да остават така неизползваеми или на разположение на шепа войници.
- Споменахме, че напуснахте НДСВ, а когато един съветник стане независим, е малко трудно проследяването на политиката му – опозиция ли сте сега, в подкрепа ли сте на местната администрация и кметския екип?
- Ще кажа нещо, което няма да се хареса на тези, които критикуват администрацията - община Шумен е пример за подражание. Да, защо ме гледате така? Да вземем например кредита, който предстои да бъде използван за асфалтиране. В момент на тежка криза е правилно да се теглят кредити, с които да се стимулира потреблението и да се подобряват условията на живот на гражданите. На път са да заработят и двете публично–частни парньорства, които стартирахме през този мандат. Имам предвид индустриалната зона и сделката с ТЕЦ – Шумен. Когенерацията, която ще заработи през този отоплителен сезон, ще даде на шуменци една по-евтина алтернатива за отопление. Това не са празни приказки, изчакайте и ще видите. Искрено се надявам да се финализира през следващите дни и сделката за продажба на централната градска част. Това е също добър пример, който община Шумен дава, а именно - спазва правилото, че в криза се продават ненужните активи и имоти. 
- След такова изложение трябва да има някакво голямо “но”... Дайте за баланс слабостите.
- За да имаме по ефективна администрация, е нужна промяна на структурата и числеността й. Нужно е да се въведе строга система за контрол на документооборота, което ще предотврати забавянето на преписки, от което в момента страдат много и гражданите, и бизнесът. Казвам го и от личен опит. Нужна е и промяна в стратегията за спорта и финансирането му. За да се гордеем все повече със своите спортисти, е нужно да не толерираме едни спортове за сметка на други, а да ги финансираме според постигнатите резултати от клубовете.
- Винаги може да се намери оправдание, че пари няма, защото сме в криза...
- България, или по скоро 90 процента  от българския народ, не е излизал от кризата от 1990 г., може би и поради тази причина българите не стачкуват, независимо че лихвите на банките не падат, че монополите вдигат цените си, независимо от борсовите цени и още куп причини, които всеки коментира само по на чаша ракия. Бих казал, че ние живеем в ракиено-салатна демокрация. Гражданското общество не съществува в България и затова липсва и граждански контрол, както върху управниците, така и върху медиите. Гражданско общество е най-нужно, за да се формира силна позиция за бъдещото развитие на държавата. Имам предвид, че всеки трябва да разбере какво е нашето място като хора и държава в Европа и света.