България и Румъния заслужават да влязат в Шенген, щом са изпълнили условията, заяви премиерът на Полша Доналд Туск в Европейския парламент.
Той представи плановете на страната за шестмесечното й председателство на ЕС, започнало на 1 юли. В тях разширяването на Шенген не се споменава изрично сред приоритетите. Затова Туск беше запитан от румънски евродепутат какво ще направи Варшава за двете страни.
"Румъния и България би трябвало да се присъединят според своята техническа готовност, а тя беше потвърдена от Европейската комисия. Затова имаме критерии, условия и правила. Тези страни са ги изпълнили и трябва да могат да се възползват от предимствата на членството", пожелателно отвърна Туск, без да се ангажира какво и кога ще бъде сторено, за да бъде постигнато влизането на България и Румъния.
От Полша се очаква да предложи през септември график за влизането на двете страни, който трябва да бъде одобрен от вътрешните министри от 25-те шенгенски членки. Въпросът й беше прехвърлен от Унгария, която не успя да постигне членството на България и Румъния заради блокирането от няколко държави, сред които Холандия, Германия и Франция.
По-рано полският вътрешен министър Йежи Милер съобщи, че Варшава е избрала тактика на парче, като ще вкарва двете кандидатки на части. Първо ще бъде свален контролът на летищата, по-късно – на морската граница, и накрая – на сухопътната. Милер изрази надежда, че Холандия, която е най-върлият опонент на приема на България и Румъния, ще смекчи позицията си до септември, когато темата ще се гледа в Съвета на ЕС.
Затова пък полският премиер заяви, че начело на ЕС страната му категорично ще се противопостави на опитите за връщане на граничния контрол по вътрешните граници на Шенген, което беше направено от Дания. "Защитата на нашата общност не минава през издигането на бариери. Разбирам тревогите от растящата миграция, но отговорите не се търсят където трябва", добави Туск.
Ако се съди от крайнодесните холандски евродепутати, чиято партия е коалиционен партньор в правителството в Хага, това е малко вероятно.
"Не искаме да плащаме за гръцките пенсии, не искаме румънците просяци на улиците си, не искаме северноафриканците, нито европейски данъци или членство на Турция", обясни позицията Бари Мадленер.
Той обвини поляците, че подбиват цените на трудовия пазар в Холандия, оставяйки местните без работа, а в същото време пращат доходите си в Полша.
"Страната ви получи 60 млрд. евро субсидии, които бяха платени от нашите данъкоплатци, които оставяте без работа", заяви Мадленер.
Изказването му предизвика скандал. Полският консерватор Михал Камински заяви, че и полските потребители издържат холандската икономика, тъй като купуват продукцията й. Лидерът на социалистите Мартин Шулц нарече Мадленер расист, чиято партия няма място в Европейския парламент. Холандският депутат настоя Шулц да бъде изгонен от залата и наказан, но това не се случи. По-късно Туск коментира инцидента като унизителен.