Галеви осъдени, операция „Шок” продължава…

Вестниците в четвъртък включват сред водещите си теми осъдителните присъди за Пламен Галев и Ангел Христов.

„Неочакван обрат взе делото срещу дупнишките бизнесмени Пламен Галев и Ангел Христов, по-известни като Братя Галеви. Двамата бяха осъдени да лежат в затвора. Софийският апелативен съд даде 7 г. за Галев и 5 г. - за Христов." - пише „24 часа"

„Братя Галеви заедно с Апостол Чакалов, Владимир Ангелов, Георги Градевски и Георги Блатски са подсъдими за организиране, ръководене и участие в престъпна група за принуда, изнудвания, извличане на облаги чрез внушаване на страх. Делото се гледа на втора инстанция, след като ноември 2010 г. Окръжният съд - Кюстендил, ги оправда изцяло. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд." - припомня в. „Дневник". 

"Стана чудо. Но аз съм сигурен, че те са хора на властта и все някак ще се оправят." - се казва в публикация по същата тема на страниците на „Труд".

„Братя Галеви осъдени за организиране на престъпна група" - обобщава в заглавие на статия по същата тема вестник „Сега".

В публикация, озаглавена „Дупнишките бизнесмени с присъди от 7 и 5 години, отнемат им имущество", в. „Стандарт" информира, че ще бъде конфискувана 1/3 от имуществото на Пламен Галев, който трябва да заплати глоба от 10 000 лв, а „дясната му ръка" Ангел Христов ще се раздели с 1/4 от имуществото си и ще плати 7000 лв.

Темата за депутатските заплати също е широко застъпена във всекидневния печат.

Вестниците цитират изказване на финансовия министър Симеон Дянков, според когото „не е редно депутатите да имат по-големи приходи от министър-председателя и министрите".
"По думите на министъра депутатите получават законно допълнителни средства към заплатите и парламентът може да помисли за промяна в закона, както и в правилника на Народното събрание с цел тези допълнителни възнаграждения да се облагат с данъци." - пише в. „24 часа.

„Симеон Дянков съобщи, че е изискал сравнителен анализ, за да се види колко получават народните избраници в сравнение с другите важни администратори." -  информира „Стандарт".

„Т. нар. черна каса на депутатите е безотчетна сума от около 1500 лв., която те получават всеки месец отделно от заплатата си. Дава им се за представителни разходи, плащане на сътрудници, издръжка на офис в избирателния район и пр. С нея, както и със заплатата и включените в нея бонуси за участие в комисии приходът на депутатите е грубо около 4000-4500 лева." - се казва в статия на в. „Труд".

Същата тема присъства на страниците на „Сега" в статия, озаглавена „ГЕРБ препоръчва депутатите да станат фирми".

„Депутатите нямат никакво намерение да се отказват от безотчетните представителни пари, но притиснати от общественото мнение, търсят начин да ги легализират. Най-новата идея на управляващите е народните представители да се регистрират като фирми и да плащат на своите сътрудници като обикновени работодатели. За намерението съобщи вчера зам.-шефът на групата Димитър Главчев само ден след като експертът по изборите проф. Михаил Константинов предложи да се регистрират по ДДС." - се казва в публикацията.

Всекидневниците отделят място на страниците си и за продължението на операция „Шок". 
„До момента са арестувани 55 души, като 5 от тях са задържани извън територията на страната." - пише „Сега"

В. „Труд" напомня, че "Шок" е за търговия с оръжие, наркотици и пране на пари, както и че предполагаемият размер на нанесените щети от престъпните дейности е близо 80 млн. евро.. 
Акцията е резултат от досъдебно производство, образувано в Италия, се казва още в статията.
"Операцията е за разкриване на финансови престъпления и по-точно за източване на чужди банкови сметки от граждани и фирми на няколко държави в Европейския съюз и САЩ. В престъпната схема били замесени не само българи, а и чужденци." - информира всекидневникът. 
Изказва се предположение, че задържаните у нас ще бъдат екстрадирани в Италия, където ще бъдат изправени пред съд.

Вестник „Дневник" отново се обръща към темата за Висшия съдебен съвет.

„Двете най-големи съдилища в България бойкотираха избора на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Софийските градски и районен съд не избраха делегати за специалното събрание, което трябва да гласува кои двама съдии да влязат във ВСС на мястото на подалите протестни оставки Капка Костова и Галина Захарова." - пише всекидневникът. 
"София трябваше да излъчи 26 делегати. Бяха предложени обаче само 7 - всички от Софийския градски съд, начело с бившия му председател Светлин Михайлов. От районния съд не излезе нито едно име. След това от 141 магистрати 97 пуснаха недействителни бюлетини и не избраха нито един делегат.
Апелативният съд в столицата и магистратите от Благоевград първи отказаха да имат нещо общо с този ВСС. След тях и Върховният касационен съд отказа да излъчи делегати." - се казва публикацията.
"Бойкотът на съдиите е знаков, но има най-вече морален характер. Като не излъчват делегати, те няма да успеят да провалят избора на нови членове на ВСС." - се коментира в статията.

Вестник „24 часа" поставя акцент върху присъда, издадена на лидер на ДПС за търговия с наркотици.    
"Лидерът на ДПС в Кричим Ахмед Шакиров получи 4-годишна присъда и глоба от 15 000 лв. за пласиране на дрога.
Окръжният съд в Пловдив го призна за виновен за търговия с кокаин и за държане на подправена шофьорска книжка и незаконен пистолет „Волтран" - уточнява вестникът.

Вестник „Дневник" отделя място на темата за незаконното строителство в Пирин, като отразява протест на екозащитници.

„Екопротест на колелета спря за кратко движението в час пик на едно от най-натоварените кръстовища в София - това на булевардите  "България" и "Черни връх" край т. нар. Мост на влюбените зад НДК. 
Светкавичната акция, наричана още "флаш моб", беше срещу узаконяването на завзетата от "Юлен" земя в Пирин." - пише всекидневникът.

"Законът за мен, а Пирин за "Юлен"Нона във бетона". - се казва още в статията.

Вестник „Сега" пише за ограничения при лечението на деца в чужбина. 
"Въпреки жестовете и обещанията на ГЕРБ в средата на мандата си кабинетът на Бойко Борисов се отказа да плаща изцяло лечението на български деца в чужбина. Правителството вчера реши да въведе лимити, според които едно дете за година може да получи от фонда за лечение на деца до 180 000 лв. В най-честия случай засегнати ще са пациенти, които се нуждаят от трансплантации, останалите обикновено се вместват в тази сума." - се казва в материал по темата.