Еврозоната се връща към германския план за Гърция

Преговорите по разрешаване на дълговата криза в Европа се завръщат към предложението на Германия, което предвижда да се отсрочи падежът на държавните облигации както и да има по-гъвкав спасителен фонд за Гърция и другите задлъжнели страни. Това става ясно след поредната среща вчера на финансовите министри от еврозоната. Те не си поставиха срок кога ще се приложат тези мерки и затова опасенията, че дълговата криза ще се пренесе в Италия и Испания растат, коментира "Ройтерс" след срещата на Еврогрупата в Брюксел вчера.

Тя продължи близо осем часа вчера като министрите само обещаха скоро да се приемат нови мерки, но поради липсата на консенсус по детайлите, те няма да бъдат приложени веднага. Тези дискусии минаха при необичайна липса на информация както от официални, така и от вътрешни източници.

"Министрите са готови да приемат допълнителни мерки, които ще подобрят възможностите да не се допуска разпространението на проблемите в цялата еврозона. Те включват подобряване на гъвкавостта и обхвата на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), удължаване на сроковете, за които се отпускат кредитите и намаляване на лихвите по тях. Това може да наложи и допълнителни споразумения в отделните случаи", заявиха министрите в общо изявление след срещата.

Някои представители от еврозоната се надяват конкретни решения за Гърция да бъдат взети на следващата среща на Еврогрупата в края на юли. Германският финансов министър Волфганг Шойбле обаче заяви, че има време до септември. Този срок обаче се смята за прекалено дълъг от останалите европейски политици, особено предвид атаката на пазарите срещу Италия.

"Имаме време за Гърция", коментира германският финансов министър Волфганг Шойбле. "Следващият транш по помощта за страната е през септември и до тогава ще бъде приет нов пакет."

Липсата на трайно решение за излизане от дълговата криза потопи пазарите за втори ден поред като натиск оказаха над италианските и испански облигации. Доходността по италианските книжа мина 5.7% вчера като стойности над тази банкерите очакват да окажат негативно влияние на финансите на страната.

Ако Италия, която е третата по големина икономика в еврозоната, се нуждае от финансова помощ, то средствата по EFSF няма да са достатъчни, за да й се помогне, коментират анализатори.

Страната има голям дълг като съотношение към брутният вътрешен продукт - 119% и по този показател е на второ място след Гърция. Рим обаче засега избегна съдбата на другите периферни държави от еврозоната като Гърция, Португалия и Ирландия, защото има много по-малък бюджетен дефицит и голям местен пазар на ценни книжа.

Финансовите министри от еврозоната обаче не дадоха сигнали как ще преодолеят различията си с банките, застрахователите и другите частни кредитори при включването им във втория спасителен пакет за Атина.

Тяхното участие в новата помощ за Гърция е почти сигурно, заяви обаче председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Той допълни, че преговорите как точно то ще бъде формулирано ще бъдат завършени "възможно най-скоро".

"Ако тежестта на дълга бъде коригирана надолу, ако бъдат намалени лихвите и бъде удължен падежът по облигациите, тогава може да останем с впечатлението, че сме помогнали много на гърците", заяви Юнкер.

Така индиректно министрите не отхвърлиха напълно идеята за частичен фалит на Гърция независимо, че Европейската централна банка силно се противопоставя на подобно развитие. Според официален представител на еврозоната, пожелал анонимност, преговорите вървят към взимане на решения, които ще намесят частния сектор по такъв начин, че рейтинговите агенции ще обявят изпадане в положение на частичен фалит на страната. Удължаване на падежа или коригиране на номинала на облигациите ще се тълкува по този начин от големите агенции.

Същевременно гръцкият премиер Георгиос Папандреу разкритикува в писмо до Юнкер лидерите на еврозоната, че действат прекалено мудно.