Брюксел против да даваме двойни заплати на някои чиновници

Двойните заплати на чиновниците, работещи с еврофондове в България, предизвикаха дискусия в комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, където беше обсъден доклад за усвояването на предприсъединителните фондове в България и Румъния.

Според изследването, направено по поръчка на Европарламента, по-високите заплати не са добро решение и макар краткосрочно да задържат служителите, не помагат за решаването на най-големия български проблем – липсата на административен капацитет. Авторите на проучването смятат, че служителите могат да бъдат задържани на работа с по-умело управление, при "реалистични възнаграждения" и при ясни перспективи за кариерно развитие. 

Европейската комисия, която препоръча на предишното правителство да дава двойни заплати на работещите с еврофондовете, а сегашното запази тази практика, оспори заключенията на доклада. 

"Всеки път като отивахме в България виждахме нови лица. И какво да правим, принуждавахме се да обучаваме отново и отново", поясни Жак-Мари Салер от дирекцията за "Регионално развитие" на Европейската комисия. 

Според него в първите години на членството положението е било драматично, тъй като е трябвало бързо да се приеме и усвои европейското законодателство, което силно се е различавало от българските традиции и култура в обществените поръчки, екологичното право и др. 

За това са били необходими образовани хора. Заради изтичането на мозъци и по-високите заплати в частни сектор текучеството било огромно. И комисията, и проучването посочват, че проблемът с капацитета на администрацията още и не е решен.

Изследването на Европарламента твърди, че вдигането само на някои заплати е признание за провал на административната реформа и не представлява устойчиво решение в дългосрочен план. Като проблем се посочва и липсата на доверие между политиците и чиновниците, политическите чистки, прекалената бюрократизация на европейските процедури, слабият контрол върху разходването на евросредствата.

В крайна сметка те доведоха до спирането на финансирането по трите програми предприсъединителни програми - ИСПА, ФАР и САПАРД през 2008 г. 

Проучването, обхващашо периода 2003-2007 г. твърди, че България е имала най-много трудности при усвояването на предприсъединителните фондове в сравнение с всички останали нови държави, включително Румъния. 

Като резултат България е усвоила само 85,6 на сто от предвидените за нея средства, Румъния 95 на сто от фондовете. Средната "усвояемост" на новите страни е 93,3%. 

Изследването твърди, че очакванията какво може да се постигне със заделените за България 502 млн. евро за 5 г. са били прекалени и затова не са се и оправдали.