Субсидиите за църкви - извън държавния контрол

Никоя от институциите, свързани с контрола върху изразходването на пари от бюджета, не даде ясен утвърдителен отговор, че субсидиите за църкви и интензивно отпусканите пред последните две години извънредни средства за Българската православна църква подлежат на такъв. Това показа проверка на "Дневник" след гласувания в сряда от кабинета пореден транш от 224 хил. лв. за ремонта и строителството на осем черкви.

С тях сумата, с която досега се надхвърля общият за вероизповеданията бюджет от 3 млн. лв. за тази година, вече е над 1.1 млн. лв. и то само за Светия синод. Пресслужбата на правителството уточни, че "средствата се осигуряват от преструктуриране на разходите от централния бюджет", без да пояснява за сметка на кои разходи са предоставените пари.

През януари кабинетът даде по този начин 710 хил. лв. за 6 черкви, а през юни и 200 хил. лв. за ремонт на оградата на Рилския манастир.

Опитът да се изясни как държавата гарантира на данъкоплатците, че изразходването на църковните субсидии е "под контрол" и не се допускат злоупотреби с тях, не се увенча с ясен успех.

Според чл. 25 (1) от Закона за вероизповеданията държавата подпомага вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения при условия и по ред, определен в съответните специални закони.

Когато се ползват преференции по ал. 1, годишните им счетоводни отчети подлежат на независим финансов одит при условията, предвидени за юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност. А при констатиране на закононарушения Министерството на финансите уведомява органите на прокуратурата и на Агенцията за държавна финансова инспекция за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.

По въпроса за контрола от финансовото министерство посочиха в сряда пред "Дневник", че за тези средства отговаря Дирекцията за вероизповеданията, която ги разпределя. От Министерския съвет, на чието подчинение е дирекцията, увериха, че парите се контролират, а за повече информация как става това насочиха към шефа й, който обаче бил в командировка. 

От Агенцията за държавна финансова инспекция казаха, че в последните две години не са проверявали изразходването на парите за църкви. Оттам уточниха, че са проверявани обществени поръчки на общини за ремонт на храмове, но не и разходи със същата цел, одобрявани с правителствени постановления. На сайта на Сметната палата при търсене по ключови думи БПЦ и Светия синод не излизат никакви данни. От Светия синод пък помолиха да звъннем след 8 ч. сутринта утре (бел. ред. - в четвъртък).

От справката с изпълнението на бюджета за 2010 г. става ясно, че планираните 2.9 млн. лв. за вероизповеданията са преизпълнени с 12 хил лв. Отделно с три правителствени постановления обаче за нуждите на БПЦ извънредно е отпусната сума над половината от целия бюджет - повече от 1. 7 млн. лв. Тези пари са взети от правителствения резерв за непредвидени и неотложни разходи, който с актуализацията на миналогодишния бюджет бе увеличен от 90. млн. лв. на 1.2 млрд. лв.

В същото време БПЦ, която е облекчена откъм данъци и ползва множество преференции за мащабната стопанска дейност, която се извършва под нейна регистрация, предизвика скандал заради установеното от НОИ масово неплащане на осигуровки на свещениците. Все още няма резултат от започналата проверка на Светия синод по този повод.

Църквите, които сега ще получат пари

"Св. Троица", с. Стряма - 90 хил. лв.
"Св. арх. Михаил", с. Крушево - 30 хил. лв.
"Св. Димитър", с. Порой - 30 хил. лв.
"Св. Възнесение", с. Горна Лука - 25 хил. лв.
"Св. Петър и Павел", с. Комрево - 20 хил. лв.
"Св. Параскева", с. Смоляновци - 10 хил. лв.
"Св. Димитър", с. Габровница - 10 хил. лв.
"Възнесение Господне", с. Громшин - 10 хил. лв.