Черновата на доклада на ЕК: Съдебни скандали, конфискация и конфликт на интереси

Общественият натиск върху Висшия съдебен съвет (ВСС) заради кадровата му политика, напомняне, че Брюксел държи на закона за конфискацията въпреки бойкота в парламента, липсата на работещ орган, който да проверява за конфликт на интереси. Това са част от акцентите в черновата на доклада на Европейската комисия за напредъка на България в реформата на съдебната власт и борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

Черновата вече е изпратена на властите в София, а докладът ще бъде огласен официално от ЕК на 20 юли. Дотогава той ще претърпи доста изменения. Първата причина е, че правителството със сигурност ще изпрати възражения. Втората е, че докладът е политически документ и това е водещо в тона и коментарите му, още повече че няколко държави от ЕС обвързаха членството на България в Шенген с него.

Запознати със съдържанието на черновата разказаха, че за първи път Брюксел се опитва да отдели ясно проблемите на разследването и прокуратурата от тези в съда. Присъства и темата за многото повдигнати обвинения, които след това не завършват с присъда. Акцентът обаче не е срещу съда, а върху това, че при липсата на доказателства няма как да има присъди. Засегната е тактиката на разследващите по делата срещу организирана престъпност. Като проблем се сочи, че хората първо биват арестувани и обвинявани, а след това започва същинското събиране на доказателства.

Присъства и вече традиционният за Брюксел коментар за работата на ВСС - че е необходима по-голяма прозрачност при назначенията на магистратите. В черновата са отчетени протестните оставки на членовете на съвета Капка Костова и Галина Захарова, искането за разпускане на този ВСС, отправено от Съюза на съдиите, и скорошния бойкот на магистратите при избора на нови членове на кадровия орган.

Според запознати с черновата в нея има някои неверни факти, срещу които са възразили от съдебната власт. В документа се сочело, че са оправдани двама министри, а досега макар и по две дела за невинен беше обявен само бившият военен министър Николай Цонев. Има възражения и срещу коментар на ЕК, че масово се прекратяват дела за източване на еврофондовете, а според прокуратурата това се е случило само с едно.

В черновата на доклада не се коментира пряко бойкотът на депутатите от ГЕРБ срещу проектозакона за конфискацията, който предвижда отнемане на имущество без присъда. Брюксел обаче намеква, че приема този закон за най-силния знак на това правителство в борбата с престъпността чрез атака на финансовата й основа.

Коментарите за специализирания съд отново остават неутрални. Както и досега, от ЕК не бързат с критиките или похвалите за създаването на спецсъдилищата и прокуратурите, докато не бъдат сформирани и не покажат първи резултати. Основната причина за въздържанието от оценка е, че специализацията в работата най-вече по финансовите престъпления и прането на пари от години се препоръчва от самата Еврокомисия.

Отчетено е приемането на промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт и закона за конфликта на интереси. За пореден път обаче се констатира, че реформите са само на хартия и в момента в България няма орган, който да проверява конфликта на интереси.