Младите в Европа – безработни и яростни

В село Еспера в Южна Испания, на час път от Севиля и с население от около 4000 души, кметът е осигурил безплатни курсове по немски език на своите съграждани. Не за друго, а за да могат да заминат да работят в Германия, пише сп. "Шпигел". Самият той признава, че идеята кметът да изпраща своите собствени гласоподаватели в чужбина е парадоксална, но "курсовете изглеждат като единствена спасителна възможност от безработицата".

Ситуацията в Еспера (което впрочем означава "чакам" на испански) илюстрира притеснителната ситуация с безработицата в страната, както и с младежката безработица изобщо в Европа, която като процент е значително по-голяма от общата.

73% от испанските архитекти твърдят, че искат да заминат в чужбина, ако е възможно, в Германия; 70 на сто от студентите в университета "Компулсенте" в Мадрид са избрали същата дестинация; за адвокатите този дял е 90%. Според испанската асоциация на лекарите 200 доктори от Валенсия вече са заминали за Германия.

Езиковите училища в Мадрид и Барселона съобщават за рекорден интерес към курсовете по немски за месеци наред. "Шпигел" коментира, че за Испания, изглежда, бъдещата перспективна професия е преподавател по немски.

Изгубеното поколение 2.0

Младежите, които сега навлизат на европейския пазар на труда, попадат в празното пространство между държавния сектор, който приема една след друга мерки за съкращаване на разходите, и частния бизнес, който все още не е в състояние да създава нови работни места. Така безработицата при хората между 15 и 24 години в ЕС от 15% в началото на 2008 г. става 21% в края на 2010 г. по данни на Евростат. За сравнение, безработицата при хората над 25 години се е повишила от 5.8% преди началото на финансовата криза до 8.3 на сто в края на 2010 г.

След период на неуспешно търсене на заетост по вкуса им младите хора се примиряват с по-ниско заплащане, работа в сфера, различна от техните квалификации, и може би - в чужбина. Това обаче води до множество негативни последствия. "Хора, които са трайно безработни, докато са млади, печелят много по-малко през цялата си кариера.

Допълнително това води и до други ефекти, като депресия например и проблеми с психичното здраве, които могат в дългосрочен план да навредят сериозно на икономиката", обяснява Мат Грист от британския изследователски център "Демос", цитиран от "Дойче веле".

"Младите хора, които се опитват да навлязат на пазара на труда, са най-големият проблем, свързан със заетостта в Европа към момента", отбелязва Джон Монкс, председател на Европейската конфедерация на синдикатите, цитиран от "Файненшъл таймс". От своя страна "Икономист" определя безработицата сред младите като предизвикателство за европейските правителства, съизмерима по значение със защитата на несигурните банки и намаляването на бюджетните дефицити.

 

Гневът на площада
Най-ярката илюстрация на резултатите от изключването на младите от пазара на труда бяха протестите на площад "Пуерта дел сол" в Мадрид преди около два месеца. Младежката безработица в Испания е най-високата в ЕС, като се е увеличила двойно от високото си ниво от 20.8% преди кризата до 44% в началото на 2011 г. Подобни резки увеличения се наблюдават в Гърция (от 22.5% на 38.5%), Ирландия (от 10.1% на 28.9%) и особено в Литва, където процентът на безработните младежи е скочил четири пъти (от 8.3% на 32.9%).

Това има директни последствия за тези страни, тъй като младите се ориентират отново към емиграцията като решение. За испанците това е повторение на историята, припомня "Шпигел". Търсейки работа и отчаяни от диктатурата на Франко, много от техните родители се отправят към Западна Германия през 60-те и 70-те години на миналия век.

Въпреки че повечето от тях не познават езика, са приети добре в една икономика, която изпитва силна нужда от евтина работна ръка за физически труд. С идването на демокрацията, членството в ЕС, олимпийските игри в Барселона и икономическия подем, стимулиран до голяма степен от строителството, много от тях се завръщат в Испания със своите спестявания.

Испанската европейска мечта обаче приключва с началото на финансовата криза и младежите са изправени пред избора на своите родители, но с една разлика – сега те трябва да знаят чужди езици.

Разчупване на бариери

Решението на пръв поглед изглежда ясно и логично – младите трябва да се възползват максимално от свободния пазар на труда в Европа и да се придвижат от родните места с висока безработица към други европейски страни с ниска или намаляваща безработица, най-вече Германия. Въпреки отворените граници обаче движението на работна ръка в ЕС остава силно ограничено.

"Уолстрийт джърнъл" обяснява това именно с нуждата от владеенето на езика на чуждата страна. Затова например в Германия процентът на граждани на други страни от ЕС от всички заети е 3.66%, докато в Ирландия, единствената страна от еврозоната, където английският е роден език, това число достига 9.5%.

В допълнение към езиковата бариера движението на работна ръка е ограничено и от честото непризнаване на квалификации, придобити в други страни от ЕС. Пенсиите и социалните придобивки също трудно се прехвърлят в различни страни. Основен проблем остава и отношението към чуждестранните работници в приемащите страни.

"Тук всъщност не можеш да реализираш своите мечти", казва Уилям Катронакис, гръцки студент по бизнес администрация, цитиран от "Ройтерс". Това, което различава днешните младежи от техните родители, е желанието им да търсят работа в Европа, а не извън границите на Стария континент. В същото време кризата предизвика протестите на европейските indignados("ядосаните") от "Пуерта дел сол" в Мадрид до площада "Синтагма" в Атина, които се чувстват изключени от пазара на труда и по този начин и от обществото.

Така икономическата криза може принудително да изгради първото наистина европейско поколение, което масово владее няколко европейски езика и привиква с идеята да се възползва максимално от правото си на свободно движение на работна ръка в Европейския съюз.