174 г. от рождението на Апостола

Навършват се 174 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Годишнината ще бъде отбелязана с редица проявив страната.

Пред  бюст-паметника на Васил Левски в Борисовата градина в София ще има специална церемония. Началото й е 11 часа. Актрисата Василка Сугарева и певецът Николай Любенов ще изпълнят текстове и възрожденски песни, посветени на Левски.

В празника ще се включат и Националната гвардейска части Гвардейският представителен духов оркестър.

В Карлово в храм „Св. Николай" от 09.00 часа ще бъде отслужена тържествена света литургия от Пловдивския митрополит Николай.

От 11.00 ч литийно шествие ще премине по ул. Ал.Стамболийски" и ул. "Гурко". На площад "20 юли" в 11.30 часа ще бъдат посрещнати участниците в националния тристически поход "По стъпките на Васил Левски".

 Ще бъде отслужен молебен за здраве и ще се състои празничен ритуал по издигане знамето на Карлово. Проявите продължават с литературен салон, връчване на  наградата на Карловския комитет "Васил Левски", изнасяне знамето на Карловския революционен комитет. 
На площада от 21.30 часа ще се проведе тържествен митинг, полагане на венци и цветя и празнични фойерверки.

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка. Васил Левски е известен още с прозвищата си "Дякона", "Апостоля" и счита се за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.

През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. След освобождението си се установява в Румъния.

В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 
1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България".

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си. 

Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда. Днес мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на София, където е издигнат негов паметник. Тогава бесилото е издигнато на място, което е било извън града.