Комисията за конфискация е "замразила" имоти за 677 млн. лв., но е отнела само за 8.1 млн. лв.

Комисията за конфискация, известна доскоро като "Кушлев", е силна в блокирането на имущество, но не и в отнемането му, надува оценките на замразените активи и като резултат от работата й държавата често получава непродаваеми имоти. Паралелно с това тя на практика е безконтролна, а законът, по който работи, дава възможности за злоупотреби. Това са част от изводите от изследване на фондация "Риск монитор", което беше представено в парламента.

Измерена в пари, ефективността на комисията за конфискация показва, че за първите 5 години от съществуването си тя е запорирала имущество за 677 млн. лв., но е отнела в полза на държавата малко над 8.1 млн. лв. До април 2011 г. конфискуваното е нараснало до 10.5 млн. лв. Това са 24 спечелени дела в съда.

В държавната хазна влиза толкова минимален процент от сумата, на която комисията сама оценява имуществото, а често то е и непродаваемо – например етаж от къща в ромски квартал, обясняват авторите на доклада. Те са се натъкнали и на гафове – например, вместо да поиска запор на обществена пералня на подсъдим заедно с цялото й оборудване, комисията е подала искане за възбраняване само на сградата, а собственикът й изнесъл машините и дори свалил дограмата.

Показателно е и как комисията определя стойността на имотите, които иска да конфискува. Тя не работи по ясна методика и често плаща на външни оценители. От "Риск монитор" са установили, че оценката, която прави комисията, се разминава с тази на съда, който взема окончателното решение за конфискацията. Според фондация е възможно комисията нарочно да завишава оценките, за да показва по-висока резултатност в работата си.

Основен проблем в работата на органа за конфискация е безконтролността, която идва от факта, че членовете му се избират от парламента, президента и премиера. Според "Риск монитор" трябва всички членове на комисията да се избират от депутатите и така те ще могат и да я контролират. От фондацията предлагат в парламента да се създаде специална подкомисия, която да следи за ефективността на комисията за конфискация, както се прави и с ДАНС. Статутът на тази комисия е плод на тенденцията за роене на независими комисии, които се реят в пространството, коментира директорът на "Риск монитор" Стефан Попов.

В доклада се посочват серия от вратички за злоупотреби, които дава законът за отнемане на престъпното имущество. Служител на комисията може съзнателно да "пропусне" законния произход на дадено имущество и да го обяви за престъпен и така да изнудва собственика му. От друга страна, може и да "се разсее" и да изтърве срок и така да спаси някого от конфискация.

"Има 250 висящи иска, които зависят от работата на прокуратурата по наказателните дела", съобщи Антоанета Цонкова от комисията. Според нея обаче запорите също са доста ефективни и с блокирането на 677 млн. лв. комисията е попречила те да бъдат "реинвестирани" в престъпна дейност.