Нашенци живеят предоволно на помощи в чужбина

„Взимам по 700 евро на борсата в Олива, как да се върна, като тия пари у нас не мога да ги изкарам. Освен това след 3 месеца шансът може отново да ми се усмихне и някой да ме наеме отново”, разсъждава Георги Андреев от Пещера, пише Монитор.

Стотици нашенци от Пазарджик и Пещера отдавна са се изнесли извън граница, подгонени от безработицата и безпаричието у нас. В Испания, Италия и Кралството вече има цели колонии от гастарбайтери, решили да потърсят късмета си в чужбина още с пукването на демокрацията.

„Бяхме едни от първите, които дойдохме в Испания да работим и взимахме добри пари - аз гледах децата на един прокурор, а съпругата му беше адвокат, а моят мъж пък се хвана в един автосервиз и получаваше много добра заплата с осигуровки”, сподели 48-годишната Ивелина Кръстева от Пазарджик. Световната финансова криза обаче се е отразила и на тяхното семейство в Сарагоса, тъй като испанските работодатели предпочитали вече да търсят свои сънародници, за да им дадат прехрана.

„Има едно чувство за солидарност и съпричастност към бедстващите им земляци, затова в обявите за работа вече търсят испански говорещи, но с майчин език, а не с изкарани курсове от гурбетчии като нас”, признава Ивелина. Тя и съпругът й не мислят още да се връщат у нас, където с припечеленото досега са успели да построят две жилища и да купят малко магазинче. Изучили са и децата си, които все още се трудят в България, а родителите им продължават да им пращат банкови преводи, за да се издържат.

„Квартирата ни струва 300 евро, за храна двамата да харчим по 200 и пак успяваме да спестяваме, че да им превеждаме финанси, иначе заплатите на младите специалисти в България ги знаем - като отидат 3-4 пъти на дискотека и си купят някоя дрешка и до там...”, не крие 48-годишната жена.

Не е тайна, че мнозина наши сънародници, опитали веднъж ”меда” на гурбета и останали без работа след кризата, не бързат да се връщат в родината, защото в чуждата страна получават солидни обезщетения за съкращенията си.

Голяма част от младите, останали без препитание в малката община Лесичово, от години са се установили в италианското градче Санта Маринела, където са ангажирани предимно в туристическия бранш или поддържането на тузарски вили. За да си намерят работа, „заслуга” има тяхна землячка, омъжена за италиански предприемач, наследник на заможен благороднически род. Местната ”Майка Тереза” посреща и устройва с някакво занятие всеки новопристигнал от своя край. Във френския Бордо пък има цял квартал, населен с мургави гурбетчии от ромските квартали ”Луковица” и „Пирин” в Пещера.