Сичкото ром в България – 325 343-ма

По етноси

Етническият модел на страната е постоянен и се запазва за последните 10 г., отчитат от НСИ след окончателните резултати от преброяването на населението в България през февруари 2011 г.

Според експертите при преброяването голяма част от ромите се самоопределят като част от другите две групи, като по-голям е броят на тези, които се числят към турското етническо население в страната.

Делът на българската етническа група в сравнение с преброяването през 2001 г. се увеличава с 0,9 пункта.

В началото 2001 г., когато е било последното преброяване, българите са били 77,1% от населението на страната. С най-висока стойност е групата през 1975 година – 90,9% от населението.

Спрямо последната статистика на НСИ относителният дял на турците намалява с 0,6 процентни пункта в сравнение с 2001 година, а ромите са се увеличили с 0,2%.

Българите са значително по-урбанизирани в сравнение с другите две етнически групи – в градовете те са 77,5% , турците – 37,7%, а ромите – 55,4%.

Българското население преобладава във всички области, без Кърджали и Разград, където то формира съответно 30,22 и 43 на сто от населението.

Хората, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани предимно в областите Кърджали, Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Русе, Бургас. В тях живеят 63,7% от тази етническа група.

Ромите са разпределени във всички области, забелязва се по-голяма концентрация в областите Монтана, Сливен, Добрич и Ямбол.

Хората, които са отказали да се самоопределят, са 53 391, като половината от тях са под 19 г. Доброволно на въпроса са отговорили 91% от запитаните, като една трета от тях живеят в София, Пловдив и Варна.

Към други етнически групи са се самоопределили 49 304 души, или 0,7% от населението.

Любопитно е, че сред тях 235 души са записали по две етнически групи, което според експертите се дължи на смесените бракове и партньорства.

По майчин език

Връзката между етническото самоопределяне и посочването на майчин език е силно изразена, обясняват експертите.

Българският е майчин език за 5 659 024 души, или 85,2 на сто от населението, турският – за 605 802 души, или 9,1 на сто, и ромският – за 281 217 души, или 4,2 на сто.

На доброволния въпрос за майчин език не са отговорили 9,8 на сто от преброеното население. Както и при етноса, и тук най-голям е относителният дял на неотговорилите от младите възрастови групи.

По вероизповедание

Вероизповеданието е въпросът, на който делът на неотговорилите лица е най-висок – 21,8 на сто, като отново най-висок е делът на децата и младите възрастови групи.

Нямат вероизповедание 272 264 души (4,7%) са посочили, че нямат вероизповедание, а 409 898 (7,1%) не са се самоопределили.

Източноправославните християни са най-голямата група – 4 374 135 души (76%). Католическо вероизповедание са посочили 48 945 души (0,8%), протестантско – 64 476 души (1,1 %).

Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души (10%). От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004-ма души.

Сред самоопределилите се към ромския етнос преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 84 867 (37%), протестантите са 23 289 (10%), а 42 201 (18%) са с мюсюлманско вероизповедание. 30 491 от ромите нямат вероизповедание, а 49 491 не са се самоопределили.

По гражданство

Към 1 февруари в България живеят постоянно 36 723-ма души с чуждо гражданство. Всеки втори човек с чуждо гражданство, живеещ постоянно у нас, е от европейска държава извън Европейския съюз.

Преобладават хората с руско гражданство – 65,1%.

Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8444 граждани на Европейския съюз. Сред тях преобладаваща част са от Великобритания 30,9%, Гърция – 14,8%, Германия – 10%.

22,9% са гражданите на държави от Азия. С най-голям относителен дял сред тях са турските граждани – 32,6%, следват гражданите на Армения – 13,9 на сто, и Китай – 8,9 на сто.

Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към момента на преброяването са 22 152-ма души.