Йордан Недев и Владимир Владимиров: EK натиска да продадем товарните превози на БДЖ срещу заем от Световната банка

От началото на месеца Холдинг БДЖ е с нов изпълнителен директор в лицето на Йордан Недев (вляво на снимката). Влизането на човек, който е външен за системата, както самият той се определи, предизвика много полемика най-вече в редиците на синдикатите, които дори заявиха, че Недев ще „затрие" железниците. За да разберем какво бъдеще вижда за железниците поискахме разговор с Недев. Той заедно с председателя на съвета на директорите на холдинга Владимир Владимиров (вдясно) отговориха на въпроси, свързани с качеството на услугата, оптимизацията на персонала, продажбата на товарните превози и как виждат БДЖ през 2020 г.

Г-н Недев, почти три седмици, откакто се води „война" в БДЖ, добихте ли вече ясна представа какво е фактическото състояние на холдинга и дъщерните му дружества и срещу кого ще водите битката?

Казахте, че администрацията е силно раздута, имате ли вече стъпки в нейното редуциране?

Разбира се - предвиждат се и съкращения или да го кажем оптимизация на персонала. Защото, когато се каже „съкращения" хората си представят едно поголовно „рязане на глави". В нашия случай това от което имаме нужда е една нова структура, която да отговаря на нови по-добри процеси. Ние не искаме да съкращаваме хора само защото трябва да намалим разходите, като по-важното в момента е да имаме такава организация, която да гарантира, че това което искаме да се случи ще бъде реализирано.

Синдикатите заявиха, че ще „затриете" железниците, като посочиха че нямате опит в системата Как ще им отговорите?

Едно предприятие не е задължително да се управлява добре само от хора, които разбират експлоатацията и основната му дейност. Управлява този, който може да го прави.

Да можеш да управляваш предприятие означава да познаваш процесите и да ги разбираш, но на първо място е да имаш уменията за работа с хора и да можеш да вземаш решения. Това са неща изключително прости като звучене, но колосално сложи като изпълнение.

Казахте, че 60% от разходите в БДЖ се правят за перото „локомотиви". Обосновани ли са те според вас и как биха могли да бъдат редуцирани?

Тези 60% са продукт на анализ и въпросът дали са малко или много въобще не стоят на дневен ред. Важното е, че това е звеното, където трябва да се съсредоточат много усилия, защото то е скрит потенциал, където могат да бъдат запушени много пробойни.

Важно е да знаем, че железниците са един изключително капиталоемък отрасъл и е по-скоро нормално споменатите по-горе разходи да са в такава пропорция. Това не означава автоматично, че всички разходи в тази дейност са правилно разходвани.

Кога ще бъдат оборудвани всички дизелови локомотиви с GPS?

В момента са качени GPS комплекти на 42 дизелови локомотиви, като планираме да бъдат монтирани такива устройства на още 138 локомотива. На поделенията е възложена задача не по-късно от 15 септември всички дизелови локомотиви да имат GPS. Ние обаче няма да се ограничиме до там ще искаме GPS същото така и на електрическите локомотиви, като така ще можем да следим маневрената и експлоатационната дейност на всеки един локомотив на БДЖ, който се намира в експлоатация.

В момента на управителите на дружествата (товарни и пътнически превози бел. ред.) е възложено да се потърсят начини за оборудване GPS комплекти на тяговия подвижен състав и към началото на август ще имаме повече информация дали ще има обществена поръчка за навигационното оборудване.

Какъв е финансовият резултат на холдинга за полугодието? Какъв е вашият коментар?

За посоченият период дружеството отчита загуба от 20 млн. лв.. Резултат е два пъти по-добър от отчетения за същия период на миналата година.

Моят коментар е, че редуцирането за загубата е пряко отражение от провеждането на реформата в БДЖ и че всичко което правим дава добри резултати. Загуба от 20 млн. лв., както и всяка друга обаче не е приемлива за нас, което е сигнал че ние трябва да продължим с провеждането на реформите и през следващите. Трябва да вложим усилия и през идващите шест месеца, за да видим един наистина добър резултат през 2012 г.

Смятате ли, че през 2012 г. може Холдинг БДЖ да прекъсне серията от негативни финансови резултати?

Увеличените цени на горивата обаче будят силно притеснение у нас, като за първите няколко месеца разходите за дизелово гориво са нараснали с няколко милиона лева следствие на това.

Смятате ли да предложите нови продукти и услуги и какви?

Очаквам този средносрочен проект да бъде реализиран и се надявам, че НКЖИ ще задели необходимите инвестиции.

Какво може да се направи в посока подобряване имиджа на БДЖ?

Това ще става постепенно във времето паралелно с подобряване на услугата, която предлага компанията и със излизането от тежките проблеми, в които БДЖ се намира.

Най-важно е да се оформи имиджа на товарните и на пътническите превози като на отделни компании, защото те често се смесват, прибавя се и инфраструктурната компания и всичко това се олицетворява в БДЖ. Истината е, че товарните превози имат своите клиенти, пътническите също и проблематиката при работата с отделните групи е коренно различна.

Знае ли се вече откога ще бъдат увеличени цените на билетите?

Г-н Владимиров, казвате, че трябва по възможно най-бързия начин БДЖ да се освободи от ненужните активи. Колко са те по счетоводна стойност и върху колко от тях има запор? Какви приходи очаквате от тяхната продажба?

От продажбата на тези активи очакваме между 20 и 40 млн. лв, защото ще зависи в какво състояние е техниката. Ще отидем в долните стойности, ако всичко отиде за скрап, а повече приходи ще реализираме, ако ги продадем като реални активи.

В същото време ще търсим продажба също така и на всички ЖП жилища, които се ползват от железничарите, на ненужни терени и сгради, които не носят никакъв приход, а само разход на БДЖ.

Какви други начини за повече постъпления ще приложите?

Друго важно нещо е т. нар износ на нашата услуга, а именно през нашата страна да могат да преминават повече международни влакови композиции било то пътнически или товарни. Това е нещо, което зависи от нашите взаимоотношения с околните държави, с другите железници и как ние ги развиваме.

Често се организират регионални железничарски съвети и конференции и други подобни мероприятия, на които присъстват и наши служители. Моята цел в тази насока е тези взаимоотношения да се материализират в плюс за БДЖ, а не само за командирования служител.

Много е важно хората да са мотивирани и с кеф да ходят по командировки, но е и много важно тези командировки да допринасят за положителния паричен поток на дружеството.

Има ли повишаване на заявките към товарни превози от началото на годината?

До каква степен преодолявате проблема с липсата на товарни вагони?

Проблемите идват от там, че имаме недостатъчно добре подготвен за пазарните условия подвижен състав. Ние обаче вярваме, че можем повече и ще положим усилия в тази посока, но в настоящия момент можем толкова.

За да има повече вагони в товарни превози и да можем да отговорим на търсенето е необходимо да продължим реформите. БДЖ е дружество, на което държавата не може да помогне и затова е необходимо всички точки от плана за реформи да бъдат реализирани максимално бързо. Това ще доведе до излизане на дружеството на печалба. За да имаме обаче средства за ремонти е необходимо да се освободим от ненужните активи.

Какво става с плановете за приватизация на товарните превози?

Причината за продажбата е че, за да получим нотификация (разрешение за държавна помощ) от ЕК е необходимо да отговорим на две основни изисквания. Първото е сумата, която държавата ще окаже като помощ, а именно 460 млн. лв. да бъде половината от необходимите средства. Това означава БДЖ да осигури останалите 460 млн. лв..

Начините, за да осигурим тези средства, са стриктно регламентирани в европейските документи. Продажбите, които ще направим на ненужни активи, го включваме като принос. По-ниските лихви, които ще плащаме по заема от СБ, също. Основният принос обаче трябва да дойде от продажбата на товарните превози. Ние нямаме друг източник на средства чрез който да гарантираме собствени приходи, които са необходими на ЕК да разреши държавната помощ към холдинга. Това е част от т. нар механизъм за компенсиране на пазара, защото другата алтернатива е да се освободим от позициите по най-натоварените пътнически линии и да пуснем други играчи.

Кога смятате, че може да стане приватизацията?

Цялото ли дружество ще бъде продадено?

Ако искаме да получим нотификацията от Европейската комисия, е необходимо да се разделим със 100% от капитала на дружеството „Товарни превози".

Каква сума очаквате от приватизацията на товарните превози?

Стойността на активите на дружеството е около 320 млн. лв. Дали оценката, която трябва да бъде направена от консултантска фирма към Агенцията за приватизация ще бъде такава или по-висока зависи изцяло от финансовия резултат на БДЖ Товарни превози. За това е необходимо максимално бързо да проведем реформите и да изкараме дружеството на печалба. Тогава цената може да бъде и по-висока.

Пече се новият бюджет, имали ли сте разговори в Министерство на финансите по отношение на размера на субсидията за БДЖ за 2012 г.?

Кога очаквате достъп до мостовото финансиране, което правителството вече гласува?

Следващата седмица очакваме посещение на представител на Световната банка по отношение на фактическия заем, който трябва да получим. Кредитният съвет се очаква да бъде проведен на 15 септември.

Ще се наложат ли съкращения на експлоатационен персонал. и ако да - колко ще бъдат те?

Вчера например подписах две искания за назначаване на нови машинисти, така че в момента увеличаваме щата. По отношение на същината на въпроса експлоатационния персонал е мястото, където ще променяме нещата след като получим ясни индикации от всички лица, които носят названия директор, управител, началник и т. н., които имат пряко отношение към работния процес.

Неща като безопасност, осигуряване на превозите и ремонт са важни и ние на своя глава от висотата на Иван Вазов №3 (централното управление на Холдинг БДЖ- без. Авт.) няма да взимаме кардинални решения.

Затова до момента почти изцяло говорим за оптимизиране на персонала в администрацията, а от там насетне експлоатационна персонал е въпрос на обема на работа и безопасността.

Г-н Недев казахте, че комуникацията между служителите и отделните звена в БДЖ не е на ниво, какво смятате да направите?

Доколкото осъзнавам чуваемостта в БДЖ не е била на мода, даже напротив - била е умишлено потискана. Един малък успех е, че получих няколко мейла. Вчера имаше един от Горна Оряховица, като вече съм процедирал към съответните ресорни служители в централната администрация. Очаквам да получавам още, като се старая на всеки един да отговарям. Важното е нуждата да произтича отгоре надолу.

Необходимо е да се помисли в посока на интегрирана информационна система, защото никой не знае например какво става със складовите наличности. Или пък активите, които ще продаваме. Мисля, че никой не знае колко колооси имаме в депата и т.н. и т.н.

Как оценявате възможността още в този програмен период на ЕС да станете бенефициент по Оперативна програма Транспорт. Какви средства ще поискате до края на 2020 г. и за какво ще бъдат използвани те?

Такава възможност има при две условия. Първата е да има неусвоен средства, които реално могат да бъдат прехвърлени към пътнически превози и второто е напредване на реформите в БДЖ.

Според вас, каква е сумата, която е необходима на БДЖ до 2020 г. и която може да бъде заявена пред ЕК?

Минималната сума е 500 млн. лв. Ние можем да поискаме и 2 млрд. лв., което със сигурност би ни гарантирало най-добрата железница в Европа, но нека да бъдем реалисти.

Така средства в диапазона между 500 и 700 млн. лв. биха решили абсолютно всички проблеми в пътническите превози. Една част от тях ще дойде и от националния бюджет.

Как искате да видите железниците след 2, след 5 и след 10 години?

И разбира се да остане гръбнак на икономиката. В крайна сметка това е нещо към което се стреми Европа и светът.

Аз лично си представям как след време отварям вестниците и виждам как Товарни превози е един голям данъкоплатец, една много печеливша фирма и служителите, които работят там са много доволни от условията на труд.

Представям си как отивам на гарата и взимам влака за Варна и пътувам 3.5 часа, като в същото време автомобилът ми се превозва в същата композиция, за да мога да отида след това някъде до близките курорти.

Мисля, че ако положим всичките тези усилия, за които говорихме, това няма да е само мечта, а ще се превърне в реалност