Сладко отмъщение: Пари, политика, пай, или защо замериха Мърдок

В Южна Европа понякога изразяват недоволството си, замеряйки с домати. Благодарение на Джордж Буш се разбра, че в арабския свят предпочитат да замерват с обувки. Преди няколко дни обаче случка в британския парламент припомни стар обичай за замеряне със сладкиши в Северна Европа.

На 19 юли, по време на изслушването на Рупърт Мърдок в британския парламент по скандала с подслушванията в негови таблоиди, активистът и комик Джони Марбълс успя да забие "пай" от пяна за бръснене в лицето на медийния магнат.

Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, "пайването", или хвърлянето на пай в лицето на обществени фигури, всъщност има дълбока символична стойност. Това е форма на политически протест, широко разпространена във Великобритания, Канада, Белгия и други западни страни. Мърдок е само поредната от серия известни личности сред жертвите на тези "акции".

Историята

Ако говорим само за сладкиша, историята на яйчения пай се простира чак до древните римляни, които първи откриват, че могат да направят нещо десертно с яйца. Преди тях пък в древногръцки комедии има податки за сцени със замеряне с плодове.

Замерянето с пай обаче постепенно става улична и панаирна атракция през ХV-ХVІІв. благодарение на италианската Commedia dell'arte, в която актьорите си разменят доста плесници, често примесени с нещо за размазване. Практиката навлиза и в цирка, където се превръща в традиционен номер за клоуните.

Замерване на други хора за предизвикване на комичен ефект обаче се появява чак в началото на ХХ в. След което започва да се използва в множество филми, а по-късно и в комикси и анимации.

Смята се, че най-старото използване на удар с торта във филм е в немия Mr Flip (1909) на прочутия Марк Сенет.

Летящите сладкиши навлизат в нова ера от своето развитие през 1970 г. Тогава активистът Томас Форсад замеря с пай Ото Ларсен, председател на Президентската комисия по неприличие и порнография, с което поставя началото на използването на сладкиша в политически акции. Неговият пример намира достойни последователи, които подбират все по-известни личности. Една от най-известните (и зрелищни) акции е насочена срещу собственика на "Майкрософт" Бил Гейтс по време на негово посещение в Брюксел през 1998 г.



Мишените

Личности от света на политиката и финансите са често вземани "на мушка", включително и от странни колекционери на подобни нападения. Сред пострадалите се открояват френският президент Никола Саркози, икономистът Милтън Фрийдмън и бившият директор на Световната търговска организация Ренато Ружиеро, припомня Би Би Си.

Според Александър Блум, професор по американска история в Уитън колидж, САЩ, това е лесно обяснимо. "Замерването с пай е начин за изразяване на хора, които са ядосани от един все по-сложен и по-натрапчив свят. Има хора, които чувстват, че сили извън техния контрол като например Международния валутен фонд или Световната търговска организация управляват живота им, оставайки извън политическите процеси. Мисля, че тези хора са объркани", обяснява Блум, цитиран от "Ню Йорк таймс".

Проф. Баз Кършоу от университета "Уоруик" коментира пред Би Би Си, че замерящите с пай не просто опитват да принизят известни и властни личности. "Те са като клоуна аутсайдер, като шута в пиесите на Шекспир, на когото е позволено за обижда кралската двойка в двореца".
По думите му това не е като да хвърлиш домат или яйце по някого. "Трябва да се приближиш до жертвата, а това прави протестиращия по-силен."

Но често нападението-демонстрация завършва просто с омазването на нападнатия и никакво последващо обяснение защо му се причинява това. Изглежда, в тези случаи нападателите предпочитат кремът да говори сам за себе си.

Внимание, опасно за живота?

Замерянето със сладкиши обаче може да има горчиви последствия. Това беше бързо разбрано от, замерилия Мърдок човек, който беше незабавно арестуван и му бяха повдигнати обвинения в нападение и предизвикване на безредици на обществено място. Това далеч не е прецедент – само в САЩ и Канада има поне пет случая на хора осъдени за нападение, включително и над бившия канадски министър-председател Жан Кретиен през 2000 г.

"Това е очевидно нападение, но паят освобождава гнева и посочва целта като клоун. Ако някой бъде замерен с кръв или токсични отпадъци, това би било много по-застрашаващо", смята проф. Блум.

И все пак паят не е съвсем безобиден. През 1998 г. например британската верига супермаркети "Теско", притеснена от сериозния скок на продажбите на сладкиши, прави специално изследване за възможните физически наранявания от удар с пай в лицето, но стига до извода, че не са опасни. За повечето хора психическите щети също са незначителни и те предпочитат да приемат тези случки с усмивка, но някои като френския философ Бернар Анри-Леви не се колебаят да повдигат обвинения срещу нападателите.