Проф. Любен Корнезов, депутат от „Коалиция за България", пред news.bg
Кое налага приемането на Закон за българския език?
Вече 20 години ние не сме изпълнили повелите на Конституцията. Такива закони има в Полша, Франция, Литва, Латвия, Естония, Канада, Китай, Белгия, Люксембург, Ирландия и други. В някои от посочените държави има два и повече официални езици, но така или иначе тяхното ползване е уредено нормативно.
Този закон не е за правописа или граматиката, за пълния и кратък член в българския език. Езикът е основен градивен елемент на нацията. Без език няма нация. Чрез езика през вековете се е съхранила българската нация. Неслучайно всяка държава регламентира въпроса с езика в основния си закон. В нашата Конституция това са чл. 3 и чл. 36, който изисква да се приеме закон за ползването на официалния език.
Обвиняват Ви, че имате предизборни намерения с внасянето на проекта в края на лятната сесия на парламента. Как бихте коментирали?
Въпросът с езика не е тясно политически, на отделна партия или организация. Това е държавнически проблем. Той няма връзка с предстоящите избори. Изборите идват и си отиват - езикът остава. Но за да се спре с тази манипулация ще предложа законопроектът да се разгледа в парламента след изборите за президент и местни органи на властта. Който няма аргументи, търси "под вола теле".
Вашият проект е 12-и поред. С какво той се отличава от предишните?
Ако трябва да бъдем точни, законопроектите са 9, а другите са за частично разрешаване на въпроса. Има много сходства между законопроектите, но нито един от тях не е разгледан от Народното събрание Проблемът с езика е много деликатен и до сега никой не иска да го регламентира. Дано това Народно събрание има куража ясно да се произнесе по въпроса.
Тоест Вие не намирате големи разлики с другите проекти?
Аз изразявам уважение към всички вносители, но, разбира се, всеки предпочита своето "творение". Ясно заявявам, че законът за българския език съм го писал аз и той не ангажира никого, освен мен. Сега знаете кой трябва да бъде разпнат! И, моля не намесвайте моята партия. Аз очаквам да ме подкрепят народни представители и граждани с различни възгледи.
Българският език не е ли материя, която е приоритет на езиковедите?
Вече 20 години чакаме езиковедите да напишат такъв закон. Да го напишат сега! Аз ще им съдействам да го внесат в Народното събрание и той да бъде разгледан. За мен обаче е необяснима тяхната "ревност", тяхното отрицание на всеки законопроект в тази област. Те се взират в правописа, в граматиката, кой как говори, нанасяйки "удари под кръста". Законът не е речник.
Значи законопроектът не засяга интересите на специалистите по езика?
Напротив, дава им се възможност да творят и тяхната дума да се чува от цялото общество. Преди дни обаче един езиковед, който е противник на закона, предложи инженерите във ВУЗ задължително да изучават български език. Какъв е този "двоен аршин"? Езикът е последната ни крепост, с която трябва да защитим българщината.
Но в своя проект пишете, че диалектите са допустими в литературни произведения и журналистиката.
Диалектните форми са богатство за българския език и никой няма намерение да ги ограничава. А това е и невъзможно. Тук става въпрос за това кога е задължително ползването на официалния български език.
Чувствате ли се пурист заради изискването изрази и думи от други езици да се заменят с български, възпроизвеждащи смисъла им?
Една държава, една нация трябва да се защитава, включително и чрез езика си. Това са го правили нашите възрожденци, нашите предци. Обидно е като чета отрицателите на закона, когато се подиграват с неуспешния опит преди век да се замени чуждицата "кибрит" с "драсни, пални клечица".
Това означава само дълбоко неразбиране на проблема, един езиков нихилизъм. Народният поет Иван Вазов беше казал "родна реч омайна сладка"; "език свещен на моите деди". И Патриархът на българската литература ли е старомоден? Такива думи чуваме днес. Чуждиците нахлуват и изместват българските думи.
Какво решение предлагате?
Предлагам наименованията на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти задължително да имат български имена на кирилица. Разбира се, че те могат да бъдат дублирани на латиница и на какъвто си искат друг език. Но задължително да са на български.
Няма ли това да създаде проблем за чужденците посещаващи България?
Това не се отнася до чуждите фирми и търговски марки. Но преди да улесняваме чужденците, трябва да мислим за българските граждани.
Прочетох в един столичен ежедневник, че искате да забраните латиницата.
И аз го прочетох. Не зная кой е внушил на тази журналистка това безумие. Законът не само защитава българския език, но изрично - в глава четвърта - насърчава изучаването на чуждите езици, включително и на майчиния език. Някои се плашат от собствената си сянка.
Как проектът гарантира правата на българските граждани, за които българският не е майчин?
Те имат право да ползват българския език не само при общуването помежду си, но и да го изучават в училищата по учебни програми и планове, учебници и учебни помагала, които са одобрени от министъра на образованието. Същевременно в специализираните и други училища за изучаване на чужди езици преподаването на български език, литература, история и география е задължително.
Ако законът се приеме, използването на български език ще е задължително в медиите у нас. Какво ще стане с излизащите на чужд език?
И аз получавам различни издания на чужди езици. Те ще продължат да излизат, надявам се да има и нови. Зависи от тяхната аудитория. Естествено е по радиото и телевизията да има предавания на чужди езици по програми за изучаването им и предавания за чужбина.
Няма пречка, примерно, да има новини и други програми на английски, френски, немски, турски, арменски и т.н., но това трябва да става с разрешение на СЕМ. Законът защитава българския език и в никакъв случай не дискриминира другите езици. Но българският гражданин трябва първо да знае официалния език на държавата ни.
Как ще се опазва и развива българският език?
Предлагам да се създаде 17-членна комисия без нито един политик. Тя ще се състои от езиковеди, филолози, писатели, журналисти, които ще обсъждат и решават сложните и многообхватни проблеми с езика. Тези лица ще бъдат избирани от БАН, СУ "Св. Климент Охридски", от българските писатели и журналисти, плюс двама юристи, посочени от СЮБ.
Нито един от тях няма да бъде посочван от държавен орган, за да се избегне и най-малкото съмнение за политизиране. Какво повече от това?
Проектът Ви предвижда тази комисия да налага санкции и глоби.
Всеки закон трябва да предвижда механизъм за защитата му. Предлагам това да бъде Законът за административните нарушения и наказания, който е класически в областта на административното право. Зная, че чрез санкции и глоби не може да бъде решен въпросът в тази деликатна област. Никой не иска да уволнява някого, както се писа в пресата. Даже думата „уволнение" я няма в законопроекта. Явно има недоброжелателни люде, които коментират нещо, без да са го чели.
Но е възможно да има драстични нарушения, на които трябва да се отреагира.
Така е по целия свят. Освен това предвижда се съдебен контрол, така че всеки гражданин или фирма ще може да се защити в съда.
Ще може ли този държавен орган да обхване цялото публично пространство?
Да не забравяме, че Комисията за опазване и развитие на българския език ще се състои от най-авторитетните личности в тази област. Времето ще покаже дали тя ще оправдае нашите надежди. Поне аз я виждам не като наказващ орган, а като съхранител на богатството на българския език.
Но в една или друга степен всеки от нас невинаги употребява „правилния български език".
Да, така е. И това е невъзможно да го изискваме от българските граждани, които са с различно образование, култура, етнос. Но мотивацията да изучаваш и ползваш българския език е в националното ни съзнание, в това че си гражданин на Република България. Какво по-голямо благо от това да съхраняваш и развиваш езика на своите предци? Нали така сме оцелели през вековете като нация!
Кога очаквате проектът Ви да бъде гледан от водещатаКомисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта?
Надявам се на едно добронамерено, широко обществено обсъждане, включително и с участието на езиковеди, писатели, журналисти. Не трябва да бързаме с приемането или отхвърлянето на законопроекта. Мъдростта трябва да съзрее! Зная, че само законът няма да ни разреши проблема. Той е само един юридически инструмент в защита на родната ни реч.