Проф. Любен Корнезов: 20 год. Конституцията "чака" Закон за българския език

Проф. Любен Корнезов, депутат от „Коалиция за България", пред news.bg

Кое налага приемането на Закон за българския език?
Вече 20 години ние не сме изпълнили повелите на Конституцията. Такива закони има в Полша, Франция, Литва, Латвия, Естония, Канада, Китай, Белгия, Люксембург, Ирландия и други. В някои от посочените държави има два и повече официални езици, но така или иначе тяхното ползване е уредено нормативно.
Този закон не е за правописа или граматиката, за пълния и кратък член в българския език. Езикът е основен градивен елемент на нацията. Без език няма нация. Чрез езика през вековете се е съхранила българската нация. Неслучайно всяка държава регламентира въпроса с езика в основния си закон. В нашата Конституция това са чл. 3 и чл. 36, който изисква да се приеме закон за ползването на официалния език.

Обвиняват Ви, че имате предизборни намерения с внасянето на проекта в края на лятната сесия на парламента. Как бихте коментирали?
Въпросът с езика не е тясно политически, на отделна партия или организация. Това е държавнически проблем. Той няма връзка с предстоящите избори. Изборите идват и си отиват - езикът остава. Но за да се спре с тази манипулация ще предложа законопроектът да се разгледа в парламента след изборите за президент и местни органи на властта. Който няма аргументи, търси "под вола теле".

Вашият проект е 12-и поред. С какво той се отличава от предишните?
Ако трябва да бъдем точни, законопроектите са 9, а другите са за частично разрешаване на въпроса. Има много сходства между законопроектите, но нито един от тях не е разгледан от Народното събрание Проблемът с езика е много деликатен и до сега никой не иска да го регламентира. Дано това Народно събрание има куража ясно да се произнесе по въпроса.

Тоест Вие не намирате големи разлики с другите проекти?
Аз изразявам уважение към всички вносители, но, разбира се, всеки предпочита своето "творение". Ясно заявявам, че законът за българския език съм го писал аз и той не ангажира никого, освен мен. Сега знаете кой трябва да бъде разпнат! И, моля не намесвайте моята партия. Аз очаквам да ме подкрепят народни представители и граждани с различни възгледи.

Българският език не е ли материя, която е приоритет на езиковедите?
Вече 20 години чакаме езиковедите да напишат такъв закон. Да го напишат сега! Аз ще им съдействам да го внесат в Народното събрание и той да бъде разгледан. За мен обаче е необяснима тяхната "ревност", тяхното отрицание на всеки законопроект в тази област. Те се взират в правописа, в граматиката, кой как говори, нанасяйки "удари под кръста". Законът не е речник.

Значи законопроектът не засяга интересите на специалистите по езика?
Напротив, дава им се възможност да творят и тяхната дума да се чува от цялото общество. Преди дни обаче един езиковед, който е противник на закона, предложи инженерите във ВУЗ задължително да изучават български език. Какъв е този "двоен аршин"? Езикът е последната ни крепост, с която трябва да защитим българщината.

Но в своя проект пишете, че диалектите са допустими в литературни произведения и журналистиката.
Диалектните форми са богатство за българския език и никой няма намерение да ги ограничава. А това е и невъзможно. Тук става въпрос за това кога е задължително ползването на официалния български език.

Чувствате ли се пурист заради изискването изрази и думи от други езици да се заменят с български, възпроизвеждащи смисъла им?
Една държава, една нация трябва да се защитава, включително и чрез езика си. Това са го правили нашите възрожденци, нашите предци. Обидно е като чета отрицателите на закона, когато се подиграват с неуспешния опит преди век да се замени чуждицата "кибрит" с "драсни, пални клечица".
Това означава само дълбоко неразбиране на проблема, един езиков нихилизъм. Народният поет Иван Вазов беше казал "родна реч омайна сладка"; "език свещен на моите деди". И Патриархът на българската литература ли е старомоден? Такива думи чуваме днес. Чуждиците нахлуват и изместват българските думи.

Какво решение предлагате?
Предлагам наименованията на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти задължително да имат български имена на кирилица. Разбира се, че те могат да бъдат дублирани на латиница и на какъвто си искат друг език. Но задължително да са на български.

Няма ли това да създаде проблем за чужденците посещаващи България?
Това не се отнася до чуждите фирми и търговски марки. Но преди да улесняваме чужденците, трябва да мислим за българските граждани.

Прочетох в един столичен ежедневник, че искате да забраните латиницата.
И аз го прочетох. Не зная кой е внушил на тази журналистка това безумие. Законът не само защитава българския език, но изрично - в глава четвърта - насърчава изучаването на чуждите езици, включително и на майчиния език. Някои се плашат от собствената си сянка.

Как проектът гарантира правата на българските граждани, за които българският не е майчин?
Те имат право да ползват българския език не само при общуването помежду си, но и да го изучават в училищата по учебни програми и планове, учебници и учебни помагала, които са одобрени от министъра на образованието. Същевременно в специализираните и други училища за изучаване на чужди езици преподаването на български език, литература, история и география е задължително.

Ако законът се приеме, използването на български език ще е задължително в медиите у нас. Какво ще стане с излизащите на чужд език?
И аз получавам различни издания на чужди езици. Те ще продължат да излизат, надявам се да има и нови. Зависи от тяхната аудитория. Естествено е по радиото и телевизията да има предавания на чужди езици по програми за изучаването им и предавания за чужбина.
Няма пречка, примерно, да има новини и други програми на английски, френски, немски, турски, арменски и т.н., но това трябва да става с разрешение на СЕМ. Законът защитава българския език и в никакъв случай не дискриминира другите езици. Но българският гражданин трябва първо да знае официалния език на държавата ни.

Как ще се опазва и развива българският език?
Предлагам да се създаде 17-членна комисия без нито един политик. Тя ще се състои от езиковеди, филолози, писатели, журналисти, които ще обсъждат и решават сложните и  многообхватни проблеми с езика. Тези лица ще бъдат избирани от БАН, СУ "Св. Климент Охридски", от българските писатели и журналисти, плюс двама юристи, посочени от СЮБ.
Нито един от тях няма да бъде посочван от държавен орган, за да се избегне и най-малкото съмнение за политизиране. Какво повече от това?

Проектът Ви предвижда тази комисия да налага санкции и глоби.
Всеки закон трябва да предвижда механизъм за защитата му. Предлагам това да бъде Законът за административните нарушения и наказания, който е класически в областта на административното право. Зная, че чрез санкции и глоби не може да бъде решен въпросът в тази деликатна област. Никой не иска да уволнява някого, както се писа в пресата. Даже думата „уволнение" я няма в законопроекта. Явно има недоброжелателни люде, които коментират нещо, без да са го чели.

Но е възможно да има драстични нарушения, на които трябва да се отреагира.
Така е по целия свят. Освен това предвижда се съдебен контрол, така че всеки гражданин или фирма ще може да се защити в съда.

Ще може ли този държавен орган да обхване цялото публично пространство?
Да не забравяме, че Комисията за опазване и развитие на българския език ще се състои от най-авторитетните личности в тази област. Времето ще покаже дали тя ще оправдае нашите надежди. Поне аз я виждам не като наказващ орган, а като съхранител на богатството на българския език.

Но в една или друга степен всеки от нас невинаги употребява „правилния български език".
Да, така е. И това е невъзможно да го изискваме от българските граждани, които са с различно образование, култура, етнос. Но мотивацията да изучаваш и ползваш българския език е в националното ни съзнание, в това че си гражданин на Република България. Какво по-голямо благо от това да съхраняваш и развиваш езика на своите предци? Нали така сме оцелели през вековете като нация!

Кога очаквате проектът Ви да бъде гледан от водещатаКомисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта?
Надявам се на едно добронамерено, широко обществено обсъждане, включително и с участието на езиковеди, писатели, журналисти. Не трябва да бързаме с приемането или отхвърлянето на законопроекта. Мъдростта трябва да съзрее! Зная, че само законът няма да ни разреши проблема. Той е само един юридически инструмент в защита на родната ни реч.