С нов кабинет Кипър търси изход от кризата

Правителството на Кипър подаде оставка по настояване на президента на страната Димитрис Христофияс, за да се разчисти път за съставяне на нов кабинет, приемлив за населението и способен да преведе страната през кризата, предизвикана от разрушителната експлозия на 11 юли.

Двама министри - на отбраната и на външните работи - вече се оттеглиха заради избухването над 90 контейнера с конфискувани експлозиви във военна база. Освен че уби 13 души, взривът разруши най-голямата електроцентрала, осигуряваща 60% от тока на острова. В сряда една от партиите в правителството изтегли двама свои министри - на икономиката и на туризма.

Според специалисти от ЕС, цитирани от АП, щетите за възлизащата на 17.4 млрд. евро икономика ще са за около 2 млрд. евро. Само възстановяването на ТЕЦ "Весилико" ще отнеме 1 година и ще струва 700-800 млн. евро. През това време Кипър ще трябва да живее със строг режим на тока.

Мнозина кипърци обвиняват за случилото се небрежността на правителството и лично президента Христофияс. Вчера той отхвърли вероятността да подаде оставка като заяви, че е избран от народа и отговаря само пред него, а не пред критикуващите го журналисти.

Сега държавният глава ще проведе консултации с управляващите партии, но и с такива извън правителството. С нов кабинет той ще може да предприеме и нови фискални ограничения. Агенция "Муудис" свали в сряда рейтинга на страната с две степени, най-вече заради обвързаността на банковата й система с тази на Гърция, но и заради напрегнатата политическа ситуация.

В четвъртък агенцията свали рейтингите и на две от големите кипърски търговски банки - Marfin Popular Bank и Bank of Cyprus, и им определи негативна перспектива. Близо 95% от активите на първата и 55% на втората представляват гръцки дългови книжа.

Още се спори колко трябва да се орязват държавните разходи в страна, където над 30% от бюджета отиват за заплати. Властите са обещали да намалят дефицита от 5.3% на 4% от БВП тази година и под 2.5% догодина. Европейската комисия обаче се съмнява, че това е постижимо, и изчислява дефицит от 5.1% тази година и от 4.9% догодина, ако не се предприемат нови съкращения на разходите.