Играта на покер, която САЩ изгубиха

дългов фетишизъм“, наложена напоследък в САЩ, означава, че правителството не разполага с инструменти за интервенция – валутната политика няма да проработи, възможностите на фискалната политика са ограничени, растежът се забавя, а понижаването на дефицитите (следствие на фискалната дисциплина) ще е разочароващо.

И все пак пазарите има защо да обърнат внимание и на политиката – решението на S&P да понижи рейтинга на щатския дълг илюстрира това. Няма икономист, които би базирал заключенията си единствено на дълговата страна на бюджета. S&P обаче направи именно това.

Още по-красноречив е фактът, че САЩ плаща дълговете си в долари, от които Фед може да напечата колкото си пожелае. Именно затова не съществува дори нищожна вероятност САЩ да фалират, освен в случай на технически фалит, ако дълговият лимит на страната не бъде повишен – именно това беше и сюжетът на политическия театър, на който станахме свидетели миналата седмица.

Пазарите често грешат, но рейтинговите агенции далеч не вдъхват повече доверие, особено като се вземат под внимание някои техни исторически оценки. Определено не може да бъде приета насериозно преценката на няколко „технически анализатори“ вероятно поради страх, че реалността би подкопала крехкото доверие в още по-голяма степен. Това беше игра на покер, която загубихме. Сега мащабите на проблема са очевидни и това ни вдъхна нова увереност – увереността, че каквото и да правим, нещата ще стават все по-зле. Една дълга стагнация сега изглежда като оптимистичен сценарий.