Мудност на Рашидов спира идването на ценни ръкописи от Гърция

От 22-ри до 27-ми август в СУ „Св. Климент Охридски" ще се проведе XXII Международен конгрес за византийски изследвания „Византия без граници", организиран от Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.

Културното събитие е под патронажа на президента Георги Първанов, министъра на културата Вежди Рашидов и е под егидата на ЮНЕСКО, съобщиха на пресконференция в БТА организаторите академик Васил Гюзелев, Аксиния Джурова, проф. Илия Илиев и проф. Лиляна Симеонова.

Въпреки дългогодишната подготовка за традиционния международен конгрес и съпътстващите изложби, тази година в България няма да пристигнат за изложението 6 оригинални ръкописа от Гърция.

Причината е, че министър Вежди Рашидов със закъснение е подписал необходимите документи и с това е забавил процедурата, обясни Аксиния Джурова.

По думите й, въпреки че изложбите и конгреса се провеждат под патронажа на културното министерство, през последния месец ведомството е действало изключително мудно.

Академик Васил Гюзелев обясни, че тази година в България за конгреса ще пристигнат около 1200 участници от общо 46 страни. 

Във фоайето на СУ "Св. Климент Охридски" беше открита изложбата „Старобългарският ръкопис Codex Suprasliensis (Супрасълски сборник) от Х век в контекста на византийско-славянските взаимоотношения".

Още...

Сред представените страни са и такива, които не са преки наследници на културата и историята на Византия като например Русия, Китай, Япония, САЩ, Германия и Франция. 
Изненада за българските организатори на конференцията е групата от15 млади учени от Финландия, която е изпратена в България за научните обсъждания.

Академик Гюзелев призна, че е изключително горд от факта, че на страната ни е поверено домакинството на международния конгрес. България е избрана за това пред Кипър и Турция, които също са дали заявка за домакинство на международния научен форум.

„Това е голяма чест за нас, но и ни задължава много", подчерта акад. Гюзелев. Той изтъкна като особено важно в подобни научни дисциплини да има приемственост между поколенията и подчерта, че над 60% от участниците и организаторите са млади хора. 

За дните на международната конференция у нас ще пристигнат и български учени, които преподават в елитни международни университети и академии. Академик Гюзелев обяви, че сред всички конгреси и симпозиуми, провеждани за хуманитарните науки в България през последните 100 г., това е много голямо събитие.

Сред общо 14-те организатори има специалисти от Софийския университет „Св. Климент Охридски", от БАН, както и хора от младата генерация.

„Основното във всяка една дисциплина е да има винаги приемственост, защото без нея няма развитие. Ако това не се разбира от днешните политици, няма как да има развитие", категоричен е академик Гюзелев.

По думите му, историците имат развито чувство за приемственост, защото историята го изисква от тях. Той обясни, че по общата формулировка на мотото "Византия без граници" дава възможност за повече тематики. Академик Гюзелев припомни, че при предишни конгреси, темите са били концентрирани около един период или една тематика. "Избрахме различния подход, за да можем да привлечем повече млади специалисти и да разберем дали дисциплината има своето бъдеще", посочи още той.

Конгресът в София ще се проведе 77 години след като за последно България е била негов домакин. 

„Поставихме и друг акцент в конгреса - върху славяно-византийските отношения, за да въведем славистичните проблеми в един византоложки конгрес в мащаб, който до момента не е срещан", изтъкна акад. Гюзелев.

Организаторите са се опитали да придадат на заседанията и един български привкус на византийския конгрес с налагането на тезите и разработките на български специалисти.

Проф. Гюзелев разказа накратко и кои са основните теми, които ще бъдат разисквани на пленарните заседания, кръглите маси и в секциите със свободни съобщения на конгреса. Първата тема е озаглавена „Споменът и паметта за Византия", като докладът по нея ще бъде изнесен от проф. Йоханес Кодер - член на австрийската академия на науките. 

В същия ден ще се проведе и заседание, посветено на ролята на Атон и Синай върху развитието на Византия. В третия пленарен ден ще се разглежда темата за свободата и ограниченията във Византия. 

„Тя има актуален характер, защото независимо от поривите на хората към демократичност и свобода, трябва да се покаже примерът на Византия за нейния стремеж за докосване към тези две човешки същности", подчерта той. 

Конгресът ще бъде съпътстван и от няколко уникални изложби - в криптата на храм паметника "Александър Невски", в Националния исторически музей и в Галерията за чуждестранно изкуство. Два от ръкописите, които ще бъдат изложени пред българската аудитория са под закрилата на ЮНЕСКО, обясни Аксиния Джурова. 

Тя посочи, че около 80% от ръкописите не са достатъчно познати и са недобре проучени. По думите й, особен акцент ще представляват ранните византийски ръкописи, като много от тях не са излагани до сега пред такава широка аудитория.