САЩ и Европа са застрашени от дългогодишен спад на икономиката в сравнение с развиващите се държави. И виновни за това са политиците. Тази гледна точка споделят икономисти - нобелови лауреати от различни държави, потърсени за коментар от германския ежедневник Die Welt.
Според някои от тях, еврозоната може напълно да рухне. Ако правителствата на западните държави не предприемат съответните мерки, ще им се наложи още много години да се борят със стагнацията. Тази тежка прогноза е на 17 лауреати на нобеловата награда за икономика, участвали в допитване на германския вестник. „Западът живя през последните десетилетия не според доходите си, а по такъв начин, че вече е погълнал част от бъдещето си", смята професорът от Колумбийския университет Едмънд Фелпс, получил през 2006 г. наградата за изследванията си върху дългосрочните ефекти от икономическата политика.
„Дълговата криза разрушава западната система", казва проф. Ерик Маскин, преподавател в Училище за социални науки към Института за авангардни науки в Принстън, Ню Джърси, САЩ, награден през 2007 г. Според него, ако бездействието на политиците продължи, това може да доведе до дълбоки и многогодишни проблеми.
Тази гледна точка се споделя и от шотландския специалист по политическа икономика Джеймс Мирлис, награден през 1996 г. „Вероятността западът да се окаже в още по-продължителна фаза на стагнация е много висока", подчертава Мирлис.
Лауреатът от 1997 г. Майрън Шоулс смята, че Европа и США могат да повторят съдбата на Япония, преживяла „едно изгубено десетилетие".
Водещите икономически умове на планетата са категорични, че на Европа е необходима единна финансова политика, иначе еврото е заплашено от крах. „Еврозоната в дългосрочна перспектива може да се запази, само ако националните интереси отстъпят място на централизираната бюджетна система", препоръчва Маскин. Неговата позиция се споделя от Майрън Шоулс, който смята, че единното валутно пространство със 17 самостоятелни финансови министри не е жизнено. Освен това икономистът настоява ЕЦБ да продължи да понижава лихвената ставка и да изкупува държавни облигации.
Всички анкетирани от Die Welt Нобелови лауреати призовават европейски държавни и правителствени лидери към бързи и решителни действия.
Че проблемите на еврозоната се множат, се потвърждава от последните макроикономически показатели. Оказва се, че най-проблемната страна Гърция няма да може да изпълни през тази година поставените й финансови цели. Според обща оценка на министерството на финансите от еврозоната Атина ще намали бюджетния си дефицит до 8% от БВП, а не до 7,5%, както е планирано. Обезпокоителното е, че за първите седем месеца на тази година разходите са нараснали с 2,7 млрд. евро в сравнение със същия период на 2010 г., а доходите са намалели с 1,9 млрд. евро. Не случайно министърът на финансите на Гърция Евангелос Венизелос написа писмо до еврокомисаря по финансовите въпроси Оли Рен, председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и управителя на ЕЦБ Жан-Клод Трише с молба колкото се може по-бързо на Атина да бъде отпуснат втория пакет от помощта в размер на 109 млрд. евро.
Нобеловите лауреати смятат, че ситуацията отвъд Океана също не е добра. Според анкетираните от Die Welt политиците в САЩ вместо да решават икономическите проблеми, те си пречат един друг да бъдат решени. Освен това доларът като водеща световна валута постепенно отслабва своите позиции. Всички икономисти са уверени, че китайският юан ще оказва все по-голямо и съществено влияние върху световните финансови пазари.