Поне 10% "мъртви души" и за предстоящите избори

Между 5 и 10 на сто най-малко са т.нар. мъртви души в избирателните списъци в областните градове. Въпреки множеството обещания за изчистване на "фантомите", за да няма никакви съмнения, че от тяхно име се подават бюлетини, и на предстоящите тази есен избори те ще продължат да фигурират сред избирателите. Това показва съпоставка, която "Дневник" направи между публикуваните от общините избирателни списъци и данните за хората с избирателни права според националното преброяване на НСИ към февруари.
Причината: Институциите не обменят данни помежду си

Решението: Структура, която да координира информацията, или въвеждане на активна изборна регистрация
"Мъртвите души" позволяват манипулации, чиято тежест е значителна именно за местните избори в малките населени места, където хората се познават и често се случва организиране на вота в полза на определен кандидат. Тогава е възможно членове на избирателните комисии, знаейки за свои съседи, които от години са в чужбина и не гласуват, да пуснат бюлетина вместо тях. За президентските избори "мъртвите души" в списъците също имат значение, защото от тях се определя избирателната активност. Тя пък има значение дали новият държавен глава ще бъде избран на първи тур (ако са гласували повече от половината от избирателите по списък), или ще има балотаж. На предишните избори например Георги Първанов спечели в първия кръг 64% от гласовете, но активността беше 43 на сто и се наложи още едно гласуване.

До абсурдната ситуация избирателите да са повече от преброените граждани с избирателни права се стига, тъй като институциите, поддържащи данни за населението, не обменят информация помежду си. От Националния статистически институт, който проведе преброяването, казаха пред "Дневник", че не са водили разговори с дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), която съставя избирателните списъци, тъй като целта на преброяването била да изследва "действителното местожителство на хората, което в много случаи е различно от адресната регистрация".

Преброяването не обхваща всички български граждани, а хората имат свобода да посочват каквито данни решат и няма механизъм за проверка на тяхната достоверност, отговориха пък от ГРАО на въпрос не се ли опасяват от значителните разминавания. И подчертаха, че регистрите и Национална база данни "Население", върху които стъпват избирателните списъци, са формирани на базата на писмени документи с доказателствена сила. "От гореизложеното е видно, че разликите в целите и методите при преброяването (това е анкетния метод) и при гражданската регистрация (вписване срещу документ) предполагат и разлика в данните, отчитани с различните методики", посочват още от ГРАО. И допълват, че преброяването няма връзка с избирателните списъци.

Въпреки тези твърдения на институциите още в началото на лятото от Венецианската комисия обърнаха вниманието на проблема с т.нар. мъртви души в българските избирателни списъци. В становището си след посещение в България комисията заяви, че трябва да има "разумно съотношение между преброените в България хора и тези, които са в списъците".

Елементарната аритметика обаче показва недвусмислено - гласоподавателите според ГРАО надвишават, и то с хиляди, самото население с избирателни права според преброяването (виж таблицата).

Законът задължи общините до 12 септември да публикуват на интернет сайтовете си имената на избирателите в тях и секциите, в които те трябва да гласуват съответно за местна власт и за президент. Задължението изпълниха почти всички областни градове с изключение на София и Стара Загора. "Дневник" направи най-обща справка в тези списъци, в които избирателите не са посочени като точен брой, а само са изброени имената им. Данните бяха съпоставени с резултатите от преброяването на населението в съответните населени места, като от общо преброените отпадат децата без право на глас.

И така беше установено разминаване от най-малко 5-10%. Разликата може да нарасне още повече. Причината - НСИ представя данните от преброяването във възрастови групи, които не съвпадат с възрастта за гласуване - навършени 18 години. Така от общо преброените жители на общината "Дневник" извади децата между 0 и 15 години. Сметката обаче не е пълна, тъй като от тях трябва да бъдат извадени и младежите на 15, 16 и 17 години, които също не могат да гласуват, за да се стигне до точния брой на хората с право на глас. Проблемът е, че НСИ не е направило тази разбивка и те са в общата категория от 15 до 19 години. Дори и при тази неточност обаче хората в избирателните списъци в съответните общини се оказват много повече от реално преброените граждани над 15-годишна възраст.

При справките на "Дневник" беше установен и още един проблем. Проверка във вече активната система за справки кой и къде може да гласува извади наяве случаи на хора, живеещи от 10-20 години в чужбина, които фигурират като гласоподаватели в столицата и вероятно биха могли да гласуват за местна власт в София въпреки забраните в Изборния кодекс. Това се случва, тъй като в ГРАО имат информация, че човек си е сменил адреса и вече не живее в страната, само ако той добросъвестно сам декларира пред агенцията тази промяна. И макар хората да са задължени да се регистрират на новите си адреси, на практика не всички го правят, а контрол няма.

Оказва се, че така се губи и информация за хора, живеещи в чужбина, въпреки че те са декларирали новия си адрес и пред НСИ, и пред властите на държавата, в която трайно живеят. Избиратели в чужбина разказаха пред "Дневник", че в посолствата на България също добре знаят, че те от години живеят извън страната, имат техните данни, но въпреки това отново намират името си в избирателните списъци в страната.

"Аз съм мъртва душа", каза Атанас Чобанов, който от 20 години живее във Франция. Проверката по негово ЕГН в сайта на ГРАО показва, че той може да гласува в "Избирателна секция 2, обл. СОФИЯ, общ. СТОЛИЧНА, ГР. СОФИЯ, район СЕРДИКА, 48 ОУ "Йосиф Ковачев".  Според Изборния кодекс за местна власт могат да гласуват само хора, чийто адрес е в съответната община от повече от 4 месеца преди изборите. И да не могат да подават глас хората, които имат настоящ адрес в чужбина. Декларирал съм пред НСИ, че живея във Франция, и в посолството знаят това, каза Чобанов. И въпреки това той излиза като избирател в София.

Справката в регистъра на ГРАО не прави разлика за кои избори става дума - за президентските или за местните, на сайта на ГРАО е указано само, че става дума за "избирателните списъци за избори 2011 , които ще се проведат на 23.10.2011 г.". А от списъците за местните избори би трябвало да отпаднат хора, чийто настоящ адрес не е в съответната община.

Ситуацията на Чобанов се повтори и при справка за хора, живеещи например в Белгия или Турция. Така, макар те от години да са извън страната, биха могли да си дойдат и да гласуват за местна власт, макар че по закон това не би трябвало да е възможно.

"Ще направим гражданска инициатива да касираме изборите за злоупотреба с адресните регистрации, което е системен проблем. Ще пускаме жалби до ЦИК и по закона за достъп до информацията ще искаме да се сверява за определени ЕГН-та дали са отметнати като гласували в съответните секции. Това ще са ЕГН-та, за които имаме доказателства, че са били в чужбина в изборния ден", каза Атанас Чобанов. И се закани, че ако се установят 1000 случая на нерегламентирано гласуване от чуждо име, вероятно ще бъдат заведени дела за касиране на гласуването. "Има прости и ефективни решения за проверка дали един вот е равен на един гласоподавател и да се спрат злоупотребите. Но няма политическа воля да се отстрани този сив ресурс от гласоподаватели", смята Чобанов.

Според политолога Димитър Димитров изобщо е сгрешен процесът за съставяне на избирателните списъци - поддържа ги институцията, която всъщност няма информация за адресната регистрация на хората зад граница. И той, и Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда смятат, че с поддържането на регистър на избирателите и постоянното му осъвременяване трябва да се ангажира специализирана администрация (виж блица). Този орган трябва да сравнява различните бази данни, да получава информация по всички възможни канали и така да изчисти тези "мъртви души".

Според анализатори и политици съществуването на "мъртви души" в списъците създава предпоставка за изборни манипулации, а значителните 10% на тези фиктивни избиратели е доста сериозен проблем, особено при ниска избирателна активност. Съществуването на тези хора в списъците из страната дава възможност лесно от тяхно име да се подават гласове. Из Кърджалийско има села, в които живеят 30души, а гласувалите са 200, в някои секции изборните процеси са приключили още в 9 ч. сутринта, тъй като всички избиратели, фигуриращи в списъците, се водят гласували, разказа депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева, избрана от Кърджали. Подаването на бюлетини от името на всички, записани в списъците, ставало, като представител на местната власт просто давал личните данни на хората на членове на изборните комисии и те гласували вместо реалните избиратели. Това се случвало в комисии в малки села и махали, където комисиите са доминирани от една партия. Автобусите с изселници от Турция са само за прикриване на по-големите манипулации - за да се скрие, че се гласува от името на хората, смята Караянчева.

Възможните решения

Има няколко посоки, в които може да се реши проблемът, който се проявява на всички избори досега. Те се различават най-вече по това чии задължения трябва да се увеличат - на институциите или на гражданите. 

Един от вариантите предлага политологът Димитър Димитров, който беше и сред експертите към комисията за подготовка на Изборния кодекс. "У нас е сгрешен процесът за съставяне на избирателните списъци - поддържа ги институцията, която всъщност няма информация за адресната регистрация на хората зад граница", каза той. Според него не ГРАО, а отделна структура трябва да изработи, поддържа и актуализира регистър на избирателите, като най-подходящо е да е част от администрацията на постоянно действащата вече Централна избирателна комисия. Тя трябва да набавя информация от всички институции - МВР, външно министерство, НОИ и други органи, които по някакъв начин събират информация за миграцията на хората. Димитров посочи, че такива регистри има в Албания и Украйна. Идеята му е била обсъждана при приемането на Изборния кодекс, но отхвърлена.
- Активна изборна регистрация - всеки, които иска да гласува, да заяви това в определен срок преди вота.
- Специална структура да поддържа регистъра на избирателите, като го актуализира чрез данните от МВР, МВнР, НОИ и т.н.
Друго решение е заимстваната от практиката в някои европейски държави, включително Франция, идея за въвеждане на т.нар. активна гражданска регистрация. Това означава в определен срок преди датата на изборите всички, които имат намерение да гласуват, да обявят това пред избирателните комисии. Това би била и най-ефикасната бариера срещу гласуването с чужда самоличност и участието на "фантоми" от избирателните списъци във вота. 

Граждански организации, наблюдаващи изборния процес, отдавна настояват за въвеждане на тази практика и в България и макар че такава възможност беше обсъждана и в това, и в предишното Народно събрание, също не беше приета. Аргументът на управляващите - и от тройната коалиция, и от ГЕРБ, е, че разпоредбата може да бъде тълкувана като ограничаване на правото на глас и да бъде обявена за противоконституционна. Други опасения на политиците са свързани с намаляването на избирателната активност като резултат.

Има и вариант да се приемат законови промени с цел институциите по-лесно да събират информация за движението на гражданите. Например да се задължат българите, заминаващи зад граница дори и за кратко време, да се регистрират в посолството в съответната държава. Ако пък заминават за чужбина с намерение да живеят там - да се отписват от общината, в която досега е бил адресът им. Или пък да се въведе задължение ГРАО да изисква информация от дирекция "Миграция" в МВР кога и колко българи са пресекли границата (мярка, която обаче би имала смисъл само за държавите извън ЕС, в които се влиза с международен паспорт). На фона на европейския принцип на свободно движение на хора тази посока за решение на проблема обаче изглежда, меко казано, архаична и спорна.

Техническо решение на проблема би било гласуване с лична карта и пръстови отпечатъци от електронни терминали (подобно на системата за гласуване на депутатите в Народното събрание). Така, каквото и да не е наред с избирателните списъци, т.нар. фантоми не могат да се използват за манипулация на резултатите. Средствата могат да бъдат спестени от отпечатване и транспортиране на бюлетини и протоколи, заплати за членове на общински избирателни секции и т.н. 

Ще има още промени

Избирателните списъци, публикувани от общините и ГРАО, все още не са окончателни. Към тях ще бъдат прибавени хората, които искат да гласуват за местна власт по настоящия си адрес в страната, ако той е различен от постоянния им и ако са живели на него повече от 4 месеца. За целта до 8 октомври трябва да подадат заявление в общината по настоящ адрес за включване в списъка и съответно трябва да бъдат отписани от ГРАО в общината по постоянния им адрес. 
В списъците за президентските избори също ще настъпи промяна. На тях избирателите също имат право да избират да гласуват по постоянен или настоящ адрес, като в този случай няма изискване за уседналост от 4 месеца. Избирателите, поискали да гласуват по настоящ адрес, трябва да бъдат отписани от списъка по постоянния си. От списъците в България ще бъдат извадени и българите зад граница, които са подали заявления за гласуване в чужбина, необходими да бъде разкрита изборна секция в съответното населено място. Срокът за подаване на тези заявления е 27 септември - нужни са поне 20 желаещи, за да се открие секция в град, където България има посолство или консулство, и най-малко 100 - ако няма дипломатическа мисия. Сънародниците в чужбина, които не са подали изрично заявление за гласуване, в изборния ден ще могат да пуснат бюлетина в секцията и ще бъдат дописани в списъка на място. Дотогава обаче няма да бъдат отписани от списъка по постоянния си адрес в страната. 

Въпроси и отговори

"Дневник" отправи няколко въпроса към министерството на регионалното развитие, в чиято структура е главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО). Ето отговорите, със съкращения:

- Актуализирани ли са настоящите избирателните списъци?
- Избирателните списъци съгласно Изборния кодекс (ИК) се съставят от общинските администрации, в които се води регистър на населението и се отпечатват въз основа на Национална база данни "Население", която се актуализира ежедневно с подадените данни за промените в гражданската регистрация на лицата.

- Изчиствани ли са някога избирателните списъци от т.нар. фантоми и кога е било за последен път?
- Съгласно ИК от избирателните списъци за местните избори се заличават имената на гражданите, които имат настоящ адрес извън България през последните 4 месеца преди датата на изборите. От списъци за изборите за президент се заличават имената на гражданите, които са заминали извън страната не по-малко от два месеца преди изборния ден (по данни от МВР), и лицата, заявили че ще гласуват в чужбина (по данни от МВнР). В ГД ГРАО се поддържат данни за адресната регистрация на лицата, но не и за местопребиваването им и дали те са гласували или не (у нас или в чужбина).

- Можете ли да гарантирате, че броят на избирателите според ГРАО отразява вярно броя на българските граждани, които имат право да гласуват в тези местни и президентски избори?
- В избирателните списъци са включени всички български граждани с избирателни права съгласно Избирателния кодекс.

- На какво се дължи разликата между данните на НСИ от преброяването на населението за жителите в отделните общини на България и данните за броя на избирателите в същите тези общини, представени от ГРАО?
- Съгласно закона за преброяване на населението обект на преброяването са основно българските граждани, които живеят постоянно в  България. Не са обект на преброяването българските граждани, напуснали страната преди 01.02.2010 г. и техните семейства, т.е. преброяването не обхваща всички български граждани. Един от основните принципи при провеждане на преброяването е декларативността, т.е. гражданите имат свобода да посочват каквито данни решат и няма механизъм за проверка на тяхната достоверност. Законът за гражданската регистрация пък задължава в регистъра на населението да се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им (в България или в чужбина). Зад всеки запис за лице в регистрите стои официален писмен документ, а не твърдение (както при преброяването). От гореизложеното е видно, че разликите в целите и методите при преброяването (това е анкетният метод) и при гражданската регистрация (вписване срещу документ) предполагат и разлика в данните, отчитани с различните методики.

- Смятате ли, че при тези разминавания в данните за броя на избирателите ведомството е изпълнило съвестно задължението си да предостави адекватни и точни избирателни списъци, така че да не се създава възможност за манипулации?
- От гореизложеното става ясно, че преброяването на населението няма релация с избирателните списъци, тъй като същите не се съставят на базата на данни от преброяването, а въз основа на регистъра на населението.

Цитат:
"Аз съм мъртва душа. Живея от 20 години във Франция, а справката в списъците ми казва, че за изборите наесен мога да гласувам в София. Ще направим проверки и ако се установият 1000 случая на нерегламентирано гласуване от чуждо име, ще заведем дела за касиране на вота."
Атанас Чобанов, българин от Франция, журналист

175 244 
души са емигрирали през последните 10 години според данните на НСИ от преброяването на населението. Това са хората, които са декларирали пред властите, че вече трайно не живеят в страната.  Институциите обаче нямат точна информация колко още българи живеят зад граница - временно или за постоянно.